За умът, его-азът и Любовта

Умът е програма с отворен код, осъществяваща обмен на информация (умствена дейност) между:

•      Информационен свят - Информация Съзнаваща Себе си, наричана: Бог, Първопричина, Абсолют, Континуум…Божествено Съзнание;

•         Карма - съдба, процес при който ние сами се изчистваме от натрупаните негативи (човешки заблуди, които трябва да преосмислим, но съобразно ценностите на Информационен свят и да ги изживеем като съдба – програма, създаваща сценарии за изживяването им. Избягвайки я, трупаме карма;

•         Подсъзнание - натрупва необходимата ни информация за развитие, идваща от Информационният невидим свят чрез канала Дух-Душа, проявявайки я като интуиция;

•         Материален свят - Природа, среда за проява на Информацията и изживяването И от нас, като наши мисли във форми, реалност;

•         Тяло - Съвършен, самоподдържащ се материален носител, имащо изисквания, потребности за оцеляване, излизащо и от "животинската" си същност. Средство за проява на Информацията в действие - Енергия, сила;

•         Его-аз - проявява негативите ни от процеса карма-съдба, като постигнато ниво на компетентност. Когато то говори, умът не чува Душата. То е право, но не знае защо! То не разбира, защото разбирането го обезсмисля;

•         Съзнание - информация от сетивата, съзнава видимият свят като проява в материя, изразявайки я като знания;

•         Любов - всепроникващо високочестотно поле от вибрации, аурата на Информационният свят!  Активна Първопричина, излъчваща Светлина, за да прояви Животът в Една Време-Пространствена проява на живот в Тук и Сега... Всичко Оживява!

Така ние, изживяваме мислите на Божественото Съзнание (Бог) и се самоопределяме, съобразно отношението ни към тях. Изграждаме честотната си характеристика и се озоваваме съответната реалност от Живота с която сме влезли в резонанс и я изживяваме, а можем и да създадем такава.

Ние не мислим, а резонираме, улавяме, изразяваме и изживяваме мислите, породени от най-доброто припокриване с Божественото Съзнание и индуцираме и нови, които да изживеем! Ние не решаваме, а изживяваме това за което мислим!

При отворен портал Дух - Душа, умът ни резонира с "мисловните модели" от Информационният свят и изживявайки ги, създаваме естествена реалност, а при затворен, егото се проявява и създава своя "изкуствена. Изживявайки ги, можем да се разпознаем и осъзнаем себе си и живота, а от там и Животът!

Когато его-азът "високо" говори, Душата мълчи и умът бива подвеждан!

Его-азът е "началото" на едни процес, а Любовта е "краят"! Процеса е безкраен... и ние се позиционираме в него...

Единствено той, умът в човека еволюира!

Интересното е, че не може да се "управлява" от нас, но не ни и управлява!

Ние не мислим, но "виждаме и преживяваме" това с което сме в резонанс и го описваме чрез мисли, като истина …

Необходимо ни е и да осъзнаем, че има и два обобщени процеса: одухотворяване и материализация и те са едновременни, но човек ги изживява поотделно и съответно така ги и описва!

 Умът може да резонира с Истината идваща от канала Дух-Душа, да еволюира и човека да осъзнае себе си като Творение и да черпи всички блага подкрепящи проявата Му...

 Но тук възниква трудно за осъзнаване състояние от процеса живот, породено от натрупани грешки от не разбирането на същността на живота, обслужващ Творенията си, а не човека.

Задейства се процеса карма-съдба, за да може човека да осъзнае това!

Проблема е, че като човек в него се активира загадъчното многолико его-аз!

​

Но какво е то и необходимо ли е?

Его-азът, борави с цялата информация породена от негативното ни отношение към Божественото Съзнание с която се раждаме, за да изживеем и да я върнем "изчистена"! Това е и същността на процеса: карма-съдба и нашето съществуване!

Душата, чрез канала на Духа е в постоянна връзка с Божественото Съзнание, получава помощ за изчистване на тази негативна информация, породена от човешките ни заблуди, нашето невежество, за да може умът ни да еволюира и да осъзнаем, че сме Творения, проявяващи Любовта и когато сме в резонанс с Нея, проявявайки се, сме Съвършени и Щастливи в живота.

Животинският инстинкт поражда борба за оцеляване: Аз съм силният! "Единство и борба на противоположностите".

Човешкото его-аз: Аз съм прав… и пак борба. То, като етап от развитието създава подходяща его-реалност за проявата си. Дефинира ни като индивидуалност, за да се осъществи прехода животно - човек. Борба или проява?

Умът еволюира и се осъзнава  в: Аз съм Творение и черпи всички блага на живота, подкрепящи проявата Му: "Единство и проява на противоположностите"

​

Стремим се да опознаем светът - Животът и проявата Му-живот! Осъзнаваме съвършенството Му, както и своето и не разбираме защо съществуват негативите?

Его-азът, пречи на умът да чуе шепота на Душата, да осъзнаем същността си, да влезем в резонанс с Любовта, като проявява негативите ни от предишни животи като индивидуалност и с чувство за значимост.

Его-азът, захласнат по собственото си величие ни пречи да осъзнаем, че ги носим в себе си и затова сме тук, на Земята - майка (само тя приема недостатъците на децата си).

Всички определения за его-азът са маски пречещи ни да разпознаем неговата същност!

 

Смисъла на живота ни е и да се изчистим от негативното си отношение към Божественото Съзнание!

Съвършенството на Животът е, че ни осигурява съвършена откликваща реалност, един театър на маски и огледала. Сценарии, "извиращ" от негативизма ни.

Маски, прикриващи го и живи огледала, приятели и врагове, които ни го показват. Тези които не харесваме са нашето огледало за нашите негативи. Трябва само да се разпознаем и разпознаем ли се ще им простим и благодарим.

Его-азът ни прави значими и омаловажава огледалата, обявявайки ги за лоши и ни маскира на добри.

То ни идеализира и ни пречи да се "разпознаем" в негативизма на другите.

Ние не можем да променим реалността, защото тя ги проявява, за да ги видим, разпознаем и осъзнаем и когато се променим, се променят и те!

 

Ето защо е казано: "Промени себе си, за да промениш света"

Нашите негативи влизат в резонанс с негативите на хората с които общуваме и усилени двойно (резонанс), пробиват всякакви задръжки (проява на воля, морал, етика), за да възникне негативната ситуация и в зависимост от нашата осъзнатост ние можем да се разпознаем в "огледалото", тоест другият или да го отречем, омаловажавайки го.

Възприемаме и оформяме мисли съобразно его-азът ни и усложняваме живота си слушайки го и не осъзнаваме, че то прави  всичко единствено, за да е право и не знае защо!

Имаме възможност и да разберем, че в състояние на Его-аза се задейства защитна реакция от негова страна, при което елемента на значимост на казаното се елиминира. Поражда се спор за надмощие и истината се омаловажава.

Его-азът, когато е отхвърлен, страда, а когато сме в Любовта, страдание няма!

Осъзнаването му в изобилието на Любовта е едно пътуване към щастието и Душата!

Истината е Една и нашият алгоритъм ни придвижва към нея. Явяват се идеи за истини и ние прилепваме към някоя от тях, до момента на осъзнаване на "по-голяма" истина. Някои казват на това заблуда, илюзия, лъжа, а то е Път към Истината. Но винаги присъствието на Любовта (осъзнаването, че си в резонанс с височестотното И поле), ни помага да се ориентираме правилно, защото ни отваря за посланията на Душата ни, идващи от Духа и ние изживяваме извисяващи ни чувства и емоции.

Его-азът пречи на умът ни да чуе истината идваща от Душата и да еволюира. Успява да ни изолира и от Любовта, придавайки ни индивидуалност, пораждайки и претенции породени от неговата правота.

Его-азът измисля морално-етичните норми, за да ни отдалечи от Любовта.

Изпълва ни с неспирен монолог за нашето (свое) величие и как не сме признати и колко сме онеправдани и колко сме добри… за да нямаме време да осъзнаем заблудите му.

​ 

"Аз съм "човек, звучи гордо"! Учим се и придобиваме знание от вън и се себеопределяме като значима индивидуалност, его-аза. То ни внушава и усещането за горди човешки същества рожба на случайността и поражда своите емоции! Издига ни на пиедестал и ние се вживяваме в ролята си на творци… и създаваме една изкуствена реалност. Вече живеем в такава реалност, подчинена на интересите му, тоест, нашите негативи, пробуждащи и проявяващи животното в нас. То ни пречи да разберем негативизма на другите, а от там и себе си.

Представете си, че сме съвършени. Его-азът  необходим ли ни е? Защо не го разпознаем, като вирус в алгоритъма и да го изчистим? Без него можем ли да бъдем съвършени? Разбира се! Та ние сме съвършени даже и с него.

 

ВечноТо е създало съвършен механизъм, човека. Създал го е да се пресъздава чрез него!

 

Ние сме творения!

Учим се да разбираме знанието идващо чрез Душата ни, тоест, да се вслушва в Нея. Осъзнаваме се, като част от саморазвиваща същност: Дух – Душа - ум. Откриваме, че живеем в естествена реалност, която можем да проявяваме, проявявайки се.

Същността на Душите ни е енергийна и е "част" от високочестотното поле на Любовта! Даже и да не осъзнаваме този процес, ние сме в него. Той е даденост и ние резонираме с него в зависимост от осъзнатостта на ума ни за него. Когато сме в резонанс сме щастливи, а когато не, сме нещастни.

Проблема е, че реалността все още си остава негативна и умът си остава уязвим. Този преход е уникален за преодоляване!

Любовта не ни събира за семейство, за секс. Тя е средство и за излизане от влиянието на его-аза, създаващо животинско, човешката реалност, която ни отдалечава от същността ни и затруднява процеса ни на чистене, карма-съдба. Ние изпитваме постоянно въздействието на Любовта чрез Дух - Душа, за да осъзнаем, че преди всичко сме творение - самоосъзнаваща същност от проявената природа на ВечноТо - живот и да започнем да се съобразяваме с този факт. Изпитваме "натиск" да  изразим Душата и ако не правим това се разболяваме.

Его-азът винаги е право, но защо не знае и не иска да знае!

То си създава реалност, за да е право…

Но ние не сме само его-азът, а сме тяло, Душа УМ и Нещо което ни е създало – Създател, който осъзнава какво прави!

Чрез Душата, Той ни "управлява"…

На его-азът му е дадена възможност да изживее себе, за да умре в Ум осъзнаващ Любовта! 

Душата ни подтиква да изживяваме това което сме, а чрез его-аза описваме, това което искаме да сме!

Раздвоени, не можем да се разпознаем…

Как да бъдем себе си?

Когато Любовта "говори", его-аза мълчи и ние можем да Я "чуем"... 

Излизайки  от ограниченията на его-аза се озоваваме в живота!

Его-азът отрича, за да се наложи... Любовта приема, за да осъзнаем...

Щом Бог е с мен, кой ще е против мен? - Его-аза ми!

Нашето его-аз работи срещу Създателя ни, използвайки неговият инструментариум...

Любовта е "еднакво отношение към всичко", но его-азът Я персонализира... във влюбване.

Ако си в Любовта ще срещнеш ли его-аза?

Най страшният вирус: его-азът! Лекува се чрез осъзнаване на Любовта!

Любовта е състояние, а его-аза Я превръща в отношение.

Любовта поражда чувства и ги изживяваме емоционално, а его-азът, само безчувствени емоции...

Това което си ти, е моментно "сигурно" състояние на его-азът, но за живота е безсмислица и не можеш да се скриеш от Неговото Съвършенство, за да ни прави по полезни за Животът!

 

Време е Творението да започне да се проявява, влизайки се в резонанс с принципите на ВечноТо.

Ние сме Творения проявяващи Любовта, проявявайки се!

Изчиствайки се от негативите си и умът започва да чува шепота на Душата и изживявайки осъзнато процеса карма-съдба, его-аза губи своята значимост и ние осъзнаваме живота си и осъзнаваме и Животът!

Его-азът, умът и Любовта проявяват Саморазвиващата функция на процеса живот!

 

Особености на его-азът:

​

• Его-азът се впива в умът, създава и реалност в която е в свой води. Така то пречи на ума да чуе Душата и Тя изпада в изолация, пленница смирена на его-реалността му!

• Его-азът използва нашето невежество за Божественото Съзнание и се изживява като бог! То ни индивидуализира и ни внушава: Аз съм Бог! 

• Смятаме го за наш пазител, а то освен своята правота не се интересува от друго. То е със самочувствие и придава на човека индивидуалност и чувство за истинност и извиква много агресия, за да се защити.

• Вероятността негативното мислене да се окаже право в негативна его-реалност е по-голяма и ни превръща в изстрадали и онеправдани мърморковци, изживяващи его-аза си и считащи себе си за добри, но и за жертва.

• Его-азът винаги проявява противоречиви човешки качества, за да  може да омаловажи подобните му с една единствена цел, да бъде право. Затова и спори, за да се наложи.

• Капитализма подкрепя проявата на егото: демо-крация, демонстрираща блясък, материална задоволеност и жизнено его-аз. То ни капсулира и ни създава "удобства" и така ни задържа в капана си. Не усещаме как улеснени от технологиите по-дълго живеем в тела, но бързо умираме вътрешно. Има ли его-аз... демонстрираме живот...

• Социализма го потиска - диктатура, бедност, нищета и страдание, проява на умиращо его-аз. Умре ли то, Любовта се проявява, а Тя е диханието на Животът. Има ли Любов... има живот в Рай...Докато съществува его-аз, той е утопия!

• Его-азът и Любовта са несъвместими! Но то, за да оцелее, Я омаловажава, трансформирайки Я в о-бич. Създава и страхът, а има ли го ние ставаме негови роби и забравяме за Любовта.

• Ако си в Любовта не страдаш, няма его-аз ! Има ли го не си в Любовта и страдаш.

• Его-азът ни вкарва в емоции пораждащи чувства, а Любовта извиква чувства пораждащи емоции!

• В началото на секса его-азът се проявява, а накрая него го няма.

• Его-азът на мъжът превръща жената в домакиня и курва, а его-аза на жената обезличава мъжа.

• Прав и щастлив, две несъвместими чувства. Първото, породено от его-аза, а другото от умът, вслушващ се в Душата!

• Его-азът пречи на проявата на Душата и ние се проявяваме, но само като "изкуствена" идентичност копираща модели на чужди реалности.

• Голямото его-аз, животното в нас, определя нискочестотния ни спектър и ние губим връзката си с Духовността, а малкото възстановява високочестотните ни параметри.

• Его-азът играе важна роля при трансформиране на честотната ни характеристика!

• Его-азът властва и изисква да бъде обичано!

• Его-азът се бори крещейки: Аз съм прав!

• Страданието е проява на умиращото его-аз... Умре ли то, Любовта се проявява!

• Его-азът е като пашкула за какавидата. Осигурява и сигурност, за да израсте... Но пеперудата трябва и да полети!

 

"Не прави не поискано добро"! Може да задействаш защитната реакция на его-аза...

 

Още ли държите на него?

​

В началото е егото... в края е Любовта!