Нашето участие?

 

Необходимо е и някой осъзнато да изживее това изобилие от варианти и това е нашата функция!

Има Саморазвиващо се Информационно поле, проявяващо се и чрез нас в реалности!

Представете си, че сте в Него и се движите с безкрайна скорост. Вие сте навсякъде, ставате самата Информация и сте в състояние на Осъзнатост, но съществувате ли? Осъзнавате Всичко, но не можете да се самоопределите като индивидуалност, защото сте Всичко, защото сте Истината!

Парадокса е, че ние изследваме Информационното поле, отделно от нас и не осъзнаваме, че сме с ограничена скорост на движение в Него, за да можем да проявим "изминатия път", като откъсната реалност и така чрез нас То да изживее Себе си, а изживяното да се върне в Него и да Го надгради, за да еволюира! Не допускаме, че и То се развива- Живее!

Не е ли по лесно частици от Цялото да се отделят, да се проявят и изживявайки се да отстранят и недостатъците (негативите) си и еволюирайки да се върнат в Цялото и То да еволюира!

Но какво е негативно? Всичко което не сме осъзнавали, включително и Бог, а се е случвало с нас, за да го изживеем и осъзнаем. Блокирали сме движението на информацията, а от там и живота си. Съществува един процес карма-съдба, който задейства наново неизживяното, за да премахнем блокажите си.  

В зависимост от уроците, които трябва да изживеем, се активира съдбата ни, чрез мисловното ни състояние определящо се от взаимодействието на: душа, ум, тяло, съзнание, подсъзнание, реалност... Да се потиска проявата на процеса съдба-карма, чрез положително мислене и спазване на десетте божи заповеди… не води до осъзнаването и отработването й.

Съществува Душа, портал за Духа, връзката ни с Бога! Задейства се процеса карма-съдба, както и мисловната ни дейност към осъзнаване му.

Душата знае, но не може…

Тялото може, но не знае…

Умът еволюира, за да знае и може…

И всичко това формира Живота и живота ни… за да проумеем Съзнанието на Бога!

Направете разлика, религията не говори за такъв Бог.

А ако:

• негативната мисъл привлича още негативни мисли.

• чрез Дух-Душа до нас достигат и негативите, като проява на процеса карма-съдба, за да ги проявим, изживеем и осъзнаем себе си.

• се върнеш назад ще усетиш, че те са в теб и това от което се пазиш е да не се разпознаеш!

• "Лошите" те налитат, за да се разпознаеш в тях, а ти се чувстваш добър и неоправдан...

Остава да се разпознаем да им благодарим!

Душата е "врата" през която прониква информацията от Духа (връзката ни с Бога), всичко необходимо за израстването ни. Поради невежеството ни ние я държим открехната, колкото да проникват негативите, събуждащи егото, за да ги прояви като истина и затъваме в правотата му.

Тъжни сме в този затвор!

Защо не я отворим и пропуснем и останалата част от информацията в която е и лечението ни? Защото егото ни пречи! Отворим ли я, то ще "умре"…

Религиите и властта са плод на нашето его, създавайки реалност и "пречат" на този процес, защото ние не отваряме "вратата" - Душата си!

Затова е казано: "Промени себе си, за да промениш света"!

"Нещата се случват за нас, а не с нас!" Първото е урок, а второто страдание. Урок и страдание, огледала в които можем да се видим на живо. Но нежеланието ни да се "разпознаем" ни кара да отхвърлим "лошите" и ние възбуждаме програма на егото и то се изявява чрез монолога на добрият и онеправдан Аз...

Нека не съдим лошите, а да благодарим на Душите им, че са поели този ангажимент към нас, да ни покажат истинската ни същност на живо! Животът се променя като ни променя, а егото ни внушава, че Го променяме!

Егото, яхва умът и ни пречи да осъзнаем същността си и същността на Живота, пречи ни да влезем в резонанс с Любовта и проявявайки негативите ни от предишни животи ни дава идентичност, превръщайки ги в индивидуални качества.

Целият ужас на човешкото съществуване е от проява на нашите негативи породени от нежеланието ни да осъзнаем Бога, формиращи егото ни.

Неосъзнатата проява на егото го превръща в Бог, който властва над нас, придавайки на негативите ни блясък и се стреми да разшири влиянието си! Създава лъскава реалност в която всеки се бори за блясък.

Живота ни дарява с цялото си изобилие, за да Го проявим, проявявайки се, а ние само се изявяваме, изявявайки егото си…

Реалността е его изразяваща, за да можем да се разпознаем и осъзнаем собствените си негативи оглеждайки се в живото и огледало - Живот и е заблуда, че държавата и партиите могат да я променят. Правим се на добри, гласуваме или не гласуваме и очакваме някой да ни оправи, вместо да се оправим сами. Но нищо не се променя, докато не се променим!

Осъзнаването на гореказаното обезсмисля егото и то постепенно изчезва.

Проблем е, че не ценим човека - Душата му, а ценим удоволствието получено чрез него и мислим, че го обичаме... и се разочароваме при липса на удоволствие. Не осъзнаваме и Любовта!

Имаме възможността да осъзнаем, че сме създадени като Творения, проявяващи Любовта, проявявайки се, като изчистваме негативите си, осъзнаваме живота си, както и самият Живот!

Нашето невежество за Бог, води до отричане Му и затова Той се стреми да ни помага, но проблема с невежеството ни остава.

Ще имаме самочувствие и ще сме Живи, когато осъзнаем самият Живот - ВечноТо!

Любовта не чувство, но поражда чувства, защото "Всичко е вибрация" и ние можем само да резонираме с нея! Мислим, че Любовта е между двама! Когато и двама са в хармония с Нея, това е Любов...

Живота е процес!

Защо не осъзнаем как действа Живота?  Потапяме се в изживяване на следствията чрез чувства и емоции, смятайки ги за истина.

Животът ни е създал и съвършенството му е не да работи за нас, а ние да работим за него! Ние Говорим и за невидимото и видимото, за религии и науки, за вяра и знание, а не приемаме двойствеността – противоречивата същност на Живота.

Получаваме винаги това което трябва, за да се научим да Живеем в Съвършеният Живот!

Материализъм - идеализъм! Две противоположни обяснения за Живота, но без да се разбира същността му.

Представителите на материализма и идеализма, трябва ли да спорят кой е прав? Защо се боят да застанат в "нулата безлични", но насред безкрайност от варианти?

Религиите дават предимство на Духовният свят и Го смятат за реалност, а материята като илюзия. Науката пък изследва материалният свят и отрича Духовният. Парадокса е, че и двата свята се проявяват едновременно в една реалност - Вечното Цяло и те не спорят, а проявяват Един Съвършен Съзидателен процес - Живот!

Но тази реалност ни показва и негативната ни същност (част от процеса карма-съдба) и е плод на виртуалната програма на егото, създаваща съдбата, която трябва да изживеем и осъзнаем, за да изчистим Душата си -"вратата" за Духа ни!

Тоест, реалността (на този етап на еволюцията) е рожба на ниските ни вибрации и нашите високи честоти "увисват" без почвени в нея! Да се изолираш пък от реалността не е решение, лишаваш се от уроците, както и от чувствата и емоциите които смятаме за любов.

Да се смятаме за духовни в една негативна реалност е вид духовен алкохолизъм. За да сме тук на Земята и все още живи, значи си имаме трески за дялане.

Живота ни е възможност за излизане от лошотията си изживявайки и осъзнавайки я.

Процесите на одухотворяване и материализиране характерни за Цялото - Вечното са едновременни и противоположно протичащи! Проблема е, че ние се позиционираме в един от двата свята и не можем да Го разберем!

"Бог е в нас (за да се прояви) и ние сме в Него (за да Го проявим)"!

"Бог - Съзнанието е в нас (за да го проявим)… " Тогава защо му се молим, та Той е в нас. Но защо страдаме ако е в нас? Страдаме ли, страда и той. Но защо му е да страда? Съзнанието не страда, а Съзнава и търси активно решение.

Изглежда, че Той не е в нас и затова Го молим! Кога сме го изгонили? Или не сме Го допуснали в себе си! Какво сме направили? Ние не Съзнаваме!

"Бог ни е създал по свой образ и подобие". Защо? Да изживее Себе си и ние сме Неговият дом, които е "обзавел" с всичко необходимо за проявата си! Създал е и изобилието на природата.

Късайки връзката си Него, в нас се натрупват негативи (не осъзнатото), които Му пречат в проявата. За да ни изчисти от тях, задейства процеса карма-съдба, проявяващ егото ни! То се изявява, придавайки на негативите индивидуалност-Аз. При проявата си създава и съответна реалност и резонирайки се озовава в компанията на себеподобни. За да съхрани себе си, то се бори за оцеляване!

Има ли измъкване? Да, необходимо е да осъзнаем, че то се бори за своето оцеляване, а не за нашето и че себеподобните, са нашето живо огледало и оглеждайки с в тях можем да се разпознаем, а не да се гримираме, да им благодарим, променяйки се! Тогава ще чуем Бога в себе си и ще Го проявим, ще осъзнаем Любовта  …"и ние сме в Него", за да се проявим като творение, съзнавайки себе си и тогава Той ще се погрижи за домът си. Остава само да му благодарим.

"Бог е в нас и ние сме в Него"!

Не си човек! Осъзнай, че си Творение създадено, за да създава себе си и Създателя си, проявявайки се!

Бог Отец не може да се прояви и ни е създал, за да Го проявим, а ние се ослушваме.

Чрез нас, Той се проявява и за да не се ограничи ни е дал изобилие и свободна воля.

Като човеци, егото е водещо и проявата на свободна воля е лишена от подкрепата Му и се изражда в свободия и агресивен стремеж към изобилие.

Живеем в такава его-реалност и не можем да я променим, докато не се променим, защото ние я създаваме!

Идваме в този си Живот, за да отработим негативите си и изчистени да може Бог Отец, чрез нас да изживее чувства и емоции. За целта Той е създал процеса карма-съдба-его. Превръща негативите ни в индивидуалност и ни противопоставя със себеподобни, за да се оглеждаме един в друг и да ги преодолеем и да благодарим за съвършеното изживяване на живо. Но вместо това ние ги осъждаме и зацикляме чувствени, емоционални и прави и бягаме от час, от урока си.

Осъзнавайки (променяйки), че не сме човеци, а сме Творения, получаваме подкрепата Му при проява на свободната воля! Не сме в резонанс с колективното човешко его-съзнание и то не ни влияе, защото влизаме в резонанс със Съзнанието на Бог Отец!

Осъзнайте, че сте Творения създадени, за да създавате себе си и Създателя си, проявявайки се!

​

Представете си, че всичко знаете! Ще имате ли чувства и емоции?

А сега си представете, че нищо не знаете! Ще имате ли чувства и емоции?

Първото е Бог Отец, а другото е характерно за нас, човеците!

Защо държим на чувствата и емоциите и отричаме ума, средство за осъзнаване на Бог и нашето участие в проявата Му?

​

"Роденото от плътта е плът, роденото от Духа е дух", а ние ги смесваме в Живот!

​