Споделям размисли, а не правила…

Вие ще направете избор, съобразно моментното си осъзнаване на изживяното и е добре да осъзнаете  живота, като проява на Животът!

​

Секса е възможност да изживеем чувства и емоции, да осъзнаем Дуалността и Любовта, да се отървем и от егото си... в едно по-дълго битуване между мъж-жена... в семейство...

​

"Всичко е Енергия"!

Тя  е проявата на потенциал… натрупано различие спрямо проявата му на покой - дуалност!

Сила в движение, "умираща" в покоя, пораждащ реалност - живот.

Мъж-жена, достатъчно различни за протичане на енергии между тях, но каква ще е проявата им като семейство?

"Всичко е Вибрации"!

Съществува и резонанс: явление, което настъпва при изравняване на честотната характеристика на мъжът и жената, при което се удвоява амплитудата на трептенията (честотата) им, пораждащ екстаз.

Но как да стане това, при очебийните различия мъж-жена?

Природата ни е дала способността да трансформираме енергиите: Закон за запазване на Енергията!

Жените се хранят от секса и го трансформират в обич (духовно оплождане), а мъжете нахранени с обич, я трансформират в секс, физическо оплождоне!

 

 

 

 

 

 

Мъжът консумира високи честоти (обич), а излъчва ниски (секс). Той не може да обича и затова я консумира!
Жената консумира ниски (секс), а излъчва високи (обич)! Тя не "желае" секс, но го консумира!
Учудени изживяваме и не осъзнаваме, че тази нелогичност е вследствие на естественият поток на енергията. Влиза-трансформира се-излиза… и не се връща назад.

Мъжът "афишира" сексуалността си и жените имат избор и избирайки се нахранват, нахранвайки го и него с обичта си. Той е избран и не избира! "Една жена реши ли да ти даде, няма отърваване"....

Жената приема секса, отдавайки се, а мъжът приема обичта, раздавайки се...

Жената, не желаейки секса, минава на диета и приготвената и храна от мъжа се вкисва..., а и той е вкисва...

Мъжът отричайки обичта, минава на диета и приготвената му храна от жената, също се вкисва..., а и тя се вкисва...

Вкисната храна, вкиснати хора... карат се все прави и онеправдани...

Давайки секс-обич, в мъжът-жената възниква празнота, която равновесните сили ще я запълнят.

Единият начин е описаната вътрешна трансформация, а другият, мъжът се стреми да получи секс, а жената обич, но наготово при което "атрофира" същността им!

Мъж, трансформиращ сека в обич и жена обичта в секс! Звучи нелогично, но е предпоставка за обръщане на енергиите в тях, нещо като допълнителна поляризация, пораждаща раздвижване на затихнали енергии!

Отричането на секса, като ниска вибрация от страна на жените не ги извисява, а ги лишава от възможността да одухотворяват себе си и мъжете. Поражда се липса на обич… и жажда за обич и жената отрича същността си.

Когато правиш секс с Любов е високочестотен акт, но без Любов е нискочестотен! Отричайки го, какво отричате?

Жената изпитва потребност от храна, но вместо секс прибягва до физическа храна, приготвена с обич! Гладна за секс, но задоволена от храна, престава да функционира енергийната и същност и само дебелее…

Тези неосъзнати процеси водят и до неосъзнато търсене на прехрана на вън приемащи се като изневяра…

Жената при раждане започва да обича повече детето си, а мъжът минава на диета и жаден за обич, започва да предлага секс на промоция.

Нима мъжът е сексуален маниак и трупа знания и мускули, за да задоволи сексуалността си, без да усеща обичта на жената!

Нима жената "украсява" тялото си и намалява покривната площ на дрехите си, за да обича, или да е обичана!

Какво излиза, мъж-жена, система за взаимно изхранване с високо КПД (коефициент на полезно действие) и ако го правят взаимно задоволявайки се и изпаднат в резонанс, какво ще стане?

Резонанс е и явление, което настъпва при изравняване на честотата на външната сила – Любов, с честотата на собствените трептения на системата (мъж-жена), като се удвоява амплитудата на трептенията им.

Сексуалният акт е временен, а действието на Любовта е постоянно… и ние можем винаги да се настройваме и да резонираме с Нея!

​

Може ли жената да трансформира обичта в секс и мъжът, секса в обич? 

Защо да отиваме срещу природата на същността ни и от къде се поражда желанието да се обърне естественият процес?

​

​

​

​

​

​

​

​

​

Въпросът е в осъзнаването на гореказаното, но това е само част от пъзела на Животът.

Съществува пречещи фактори в осъзнаването Му и един от тях е процеса карма съдба, чрез който изживяваме и осъзнаваме негативите си от предишни животи, както и сегашният, проявяващи се чрез правотата на его-то, правещо ни значими, като ни придава индивидуалност!

​

Когато то говори, душата "мълчи", умът не Я чува!

​

Осъзнавайки казаното, умът започва да се вслушва в шепота на Душата, да осъзнава Животът и Любовта и монолога на его-то и самото то се обезсмисля! 

​

Осъзнавайки Дуалната същност на Животът, започваме И да Го разбираме и да разпознаваме себе си като Творение, проявяващо Твореца, сътворявайки Живота...
Но его-азът ни внушава, че "Човек звучи гордо"- Аз съм прав и започва описание на направеното и го представя като нещо значимо.
Започнем ли да осъзнаваме рекламната дейност на его-то, започваме да осъзнаваме и себе си..., но трудно се отказва от чудесната му репрезентация...
В началото е его-то (прав(а) съм), а в края Любовта, няма прави, а има радостни

​

Егото е право, но разваля семействата…

​

Мъж-жена, различни форми на проява на его-то, но в ограничеността на семейството (умален формат на Цялото) е и възможност за осъзнаване на Животът…

Его-то подсилва негативите в нас, прави ги видимо бляскави, като индивидуалност която демонстрираме и влизайки в противоречие със себеподобни, за да ги разпознаем, изживявайки ги и така да осъзнаем себе си!

Съществува и "Аз" съм Творение и някои го осъзнават!

Добавете способността ни да трансформираме енергиите течащи през нас… и добавете Любовта!

Резонанс, хармония, баланс... его - Любов, дадени са, за да се осъзнаем и да заемем мястото си в Животът!

Мъж-жена, карат се... и вместо да осъзнаят, че са семейство, доказват правотата си, стремейки се да променят другият…

Всичко което се случва с нас резонира с нашата осъзнатост, за да се разпознаем в случващото се! Животът ни дава това с което резонира в нас и което можем да понесем!

Ние осъзнаваме Живота, но не осъзнаваме Животът, а Живота не е проява на его-аза, а е проява и на Аз съм Творение, резониращо с Любовта на Животът!

Позиционираме се в Истината, съобразно осъзнатостта ни (его -Любов) и изживяваме истини от Нея!

Така нареченото влюбване не е Любов, а припознаване на действието на процеса карма-съдба, което ни събира в семейство, като ни прави слепи за недостатъците, които трябва да изживеем заедно: мъж, жена, деца, родители... град, държава…

Проблема е, че ние искаме да изживяваме, а не, да осъзнаваме!

Мъж-жена, смесица на противоположности, за да се прояви Животът, а не да се изявим.

​Любовта ни се открива, за да излезем от човешките си заблуди! Ние сме в Нея! Резонираме ли И, никой няма да се дразни, а ще Я чувстваме…

​

Тя няма персонална насоченост, а егото ни персонализира и ни отдалечава от Любовта!

​Изживявайки живота, осъзнаваме Животът, а осъзнавайки Животът, изживяваме живота си пълноценно!

​

Душата знае, но не може…

Тялото може, но не знае…

Умът еволюира и се вслушва в Душата и ние подсъзнателно знаем и съзнателно можем и его-азът ни се обезсмисля… и ние влизаме в резонанс с Любовта!

​

Мъжът улавя високите честоти на Душата и ги трансформира в знания , а жената резонира с тях и ги проявява като интуиция!

Колкото и борби да се водят, семейството е проява на добронамерени Души, помагащи си да изживеят негативното си отношение към Животът, стига да го осъзнаем!

​

​Любовта е средство за осъзнаване на Животът, както и осъзнато изживяване на случващото се с нас!

​

​

​

​

​

​

​

​

​

​

​

Секса - обичта - Любовта ни събира в Едно изживяване, заличаващо различията ни... изживявайки екстаз...