Съществуват:

• класическата логика (бинарна, линейна): Едно, е дефинирано цяло. Тогава 1 + 1 = 2! Промяна на количеството, но не и качеството, то е константа!

• съзнателна логика (нелинейна): две безкрайности в противоречие, но в равновесие не се сумират, а се интегрират в Единство
  (-∞) + (+∞) = ∞ → 1 +1 = 1. Всичко между тях ще е с различно качество, но количеството, две безкрайности е константа. Системата е неделима и Дуална!

МИСЪЛ – ФОРМА, двете противоречиви състояния!
Мисълта е информация в движение, проявяваща се във времето, пораждаща Съзнание - "съдържание" търсещо съд за проява на субективно преживяване и времева последователност…
Формата е информация в покой, стабилна конфигурация, проявена в пространството, характеризираща се с относителна устойчивост и определени граници - структура жадна за запълване, "съд" търсещ съдържание …
И двете не са различни по същност, а по степен на динамичност и локализация!

Светлината функционира като механизъм за трансформация между динамичната и статичната форма на Информацията и съдът се изпълва със съдържание…
Тя едновременното пренася процесуална информация (вълнов аспект) и локализира информацията в конкретни събития (корпускулярен аспект), проявявайки Дуалната си същност: вълна-частица…
Това не е парадокс, а естествен резултат от прехода между два информационни режима.

Равновесните сили очертават междинна зона – Животът, където формата (структурата) е достатъчно стабилна, за да съхранява Информация, а процесите са достатъчно активни, за да Я обработят и преживеят в Живота!

Съд се изпълва със съдържание – Живот, изживяното, като Информация се връща в Източника и съдът се изпразва, Ентропия - обратен информационен поток. Няма загуба, а трансформация…

Животът не е отделна субстанция, а устойчив режим на информационен обмен.

Може ли да се докаже всичко това?

Да разглеждат формула на Айнщайн E = mC² → C², като два еквивалентни начина за проявление на една и съща величина:

МИСЪЛ = динамична информация (енергия - E), отделяща фотони - γ °, съдържащи информация за необходимата форма за проявата си.

ФОРМА = информация за структура в покой (маса - m), приемаща фотони + γ °, изграждащи формата за проява на мисълта.

Дуалната същност на Светлината (C) прави това възможно: E = mC² → C² = E→ -γ °/ +γ °→ m

Константата С² не е просто числов коефициент 8.98755х10¹⁶ m/s , а мярка за максималния капацитет на трансформация между динамичен и статичен режим на Информацията (мисъл-форма) в проявата си! Интегрално единство на противоположности!

Това е смисъла на С²?

Формулата E = mC² не се нуждае от външно доказателство, тъй като отделните му елементи взаимно се обуславят и потвърждават. Тя функционира като затворена, самосъгласувана система, в която наблюдателят е част от процеса.

Светлината не е „нещо трето“, а е медиатор на проявата, не е просто физично явление, а механизъм за едновременна проява на мисъл и форма.
Затова вълна–частица не е парадокс, а естествен резултат от това "превключване".
Животът е междинна зона, не е отделна субстанция и не е нито мисъл, нито форма, а временно равновесие, в което формата и съдържанието съвпадат достатъчно дълго, за да има преживяване.
Ентропията не е разпад, а е връщане на изживяното, не е "край", а обратна информация към Цялото. Живяното не се губи, а се връща.

Светлина (C) → носител на преход → от потенциал към проява

C² не е просто физична константа, а е израз за интензитет на проявата и може да се интерпретира като коефициент на превод между процес-мисъл и структура-форма.

Казаното не се нуждае от доказателство, защото: мисълта поражда формата, формата потвърждава мисълта, светлината ги свързва в Едно преживяване на Животът…
Всичко се доказва кръгово, а не линейно в полза на самосъгласуваната Естествена реалност.
Новостта е, че Естествената реалността е описана не като сбор от неща, а като Единна Информационна динамика между движение и покой!

Заключение:

Нелинейната логика разкрива интегралното единство на противоположностите!

Мисълта може да бъде описана като процесуална информация – информация, която се проявява във времето, характеризира се с промяна, поток и причинност. Тя е свързана с възникването на субективно преживяване и времева последователност.

Формата представлява структурирана информация – стабилна конфигурация, проявена в пространството, характеризираща се с относителна устойчивост и определени граници.

И двете не са различни по същност, а по степен на динамичност и локализация.

Дуалност, вътрешно свойство на Цялото, съдържащо две крайни, взаимно допълващи се състояния, които съществуват в динамично равновесие. Те не са отделни субстанции, а гранични режими на една и съща Естествена реалност.

Съзнанието като изначална реалност, не производна, а мост между физиката и метафизиката, където формули като E = mC² не са просто уравнения, а врати към осъзнаване… Разпознава и възстановява на вече-съществуващо знание, но Вечно за Него.

Светлината (или по-общо – полето на взаимодействие) функционира като механизъм за трансформация между динамичната и статичната форма на информацията.

Дуалният ѝ характер (вълна–частица) е следствие от това, че тя едновременно:

• пренася процесуална информация (вълнов аспект)

• локализира информацията в конкретни събития (корпускулярен аспект)

Това не е парадокс, а естествен резултат от прехода между два информационни режима

Тези разсъждения не изискват външно доказателство, тъй като елементите взаимно се обуславят и потвърждават и функционират като затворена, самосъгласувана система, в която наблюдателят е част от процеса и изразява вече съществуващо знание, което си проправя път през мисъл, форма и слово. Не ново като съдържание, а ново като фокус, през който Единното се проявява.

…Мисълта поражда формата – формата потвърждава мисълта – светлината ги свързва – Животът ги преживява чрез нас

Безкрайността съдържа всички различни неща и всяко смислено ограничаване е част от съдържанието и. Това е удобно за човека, но не и за Цялото! То има смисъл когато е ЦЯЛО...