Смисълът на живота ни е да изчистим Душите си

​

Чрез Дух-Душа, първо прониква негативната информация за кармата, която дава живот на егото и то я разгръща като реалност - съдба, за да се видим, разпознаем, изживеем и осъзнаем себе си.

Егото създава и вътрешният ни монолог за величието ни и ни дава усещане за личност.

"Нещата се случват за нас, а не с нас!"

Първото е урок, а второто страдание. Урок и страдание, "живи" огледала в които можем да се видим на живо. Но нежеланието ни да се "разпознаем в лошотията" на другите ни кара да ги отхвърлим и бягайки от училището на Живота започваме да изявяваме повече претенции...

Нека не съдим "враговете" си, а да благодарим на Душите им, че са поели този ангажимент към нас: да ни покажат истинската ни същност!

Осъзнаването на гореказаното обезсмисля егото и то постепенно изчезва.

Реалността е такива, за да се разпознаем и открием собствените си негативи и е заблуда, че партиите и религиите могат да я променят.

Вместо да се променяме искаме да я променим и я лишаваме от същността и да ни учи!

Правим се на добри, гласуваме или не гласуваме и очакваме някой да ни оправи, вместо да се оправим сами.

Нищо не се променя, докато не се променим!

​

"Промени себе си, за да промениш света"!

Животът се променя като ни променя, а егото ни внушава, че Го променяме!

Проблем е, че не ценим човека - Душата му, Любовта му, а ценим удоволствието получено чрез него и мислим, че го обичаме... и се разочароваме при липса на удоволствие.

​

Имаме възможността да осъзнаем, че сме създадени като Творения, проявяващи Любовта, проявявайки се, изчиствайки Душите си!

​