Дивен свят
ДиВен
Твореца - създава Религия, Наука и Философия, за да можем и да Го осъзнаем!
"Във виното е истината", а в ракията, откровението. Истината ферментира, а дистилата я проявява...
Има две едновременни състояния: движение - покой, умиращи в проявата, Живот!
"Бъди искрен в словото си", но и със себе си
Животът е Проява на Божествено Съзнание, изживяващо Себе си!
Жените са съвършени! Ние сме несъвършени... Тогава какво очакват и защо са разочаровани от нас?
Вярата е усещане за знание! Учим се да знаем, но губим усещането...
Да изживееш Любовта на живота си без осъзнаване Любовта на Живота е нещастие, а осъзнаеш ли Я Е Щастие!
Жените искат да бъдат чути и разбрани, мъжете, да бъдат разбрани и чути... В крайна сметка всички са ни чути, ни разбрани,
но винаги пренебрегнати и онеправдани...
Егото иска да е право... и ни отдалечава от Истината, а резонирайки с Любовта, сме в Нея!
Болката е страдание на егото ни! Любовта я лекува...
Ние описваме част от Истината, която преживяваме и Тя ни напътства къв Себе си и не е относителна.
Всеки сам си създава проблемите, защото очаква повече, отколкото е заслужил!
Ако сте недоволни, егото ви е уязвено, а ако сте щастливи, умът ви е осъзнал Любовта...
Тези които не харесваш са твоето огледало. Трябва само да се разпознаеш и разпознаеш ли се ще им простиш и благодариш.
Отричането на дуалността поражда борба за истинност, а с приемането и ти я осъзнаваш…
Такъв е Животът!
Има частица от Бога в нас-Душа, за да се осъществи личната ни връзката с Него (квантово преплитане) чрез Духа.
По този канал тече информация, необходима ни за личностното ни израстване.
Първо започва процеса изчистване на негативите ни в резултат на не осъзнаване същността на Живота… на Бога, като се задейства процеса карма-съдба!
Проблема е, че едновременно с него действа и егото, програма защитаваща животното в нас до неговото култивиране в човек и тя е трудно преодолима защото е създала и съответна реалност с която се подкрепят взаимно.
Такъв е Животът!
Вместо да се справяме с кармата, трупаме и нова.
По този канал идва и информация която може да ни помогне да излезем от безсмислието, но някой трябва да я чуе и да я осъзнае!
Душата знае, но не може...
Тялото може, но не знае...
Умът еволюира, за да знае и да може!
Егото се е "впило" в умът. То е право и не ни дава възможност ние да сме прави, защото се идентифицира с нас и ни е трудно да разпознаем себе си.
Манипулаторите използват прийомите на егото го поощряват и ние умираме в себе си...
Такъв е Животът!
За да успееш егото трябва да е силно, да налага правотата си, да отстоява себе си до край!
А има Любов! Но какво е Любов и защо ни е? Остава си мечта, описана красиво...
Такъв е Животът!
И се появява някой и ти говори: "Промени себе си, за да промениш света"!
Никой не може да ни излъже ако не сме готови да повярваме!
А защо вярваме? Туй е въпросът.
Живота не се интересува от правотата ни, защото защитавайки я, ние умираме преждевременно.
Трябва да осъзнаем, че така действа Живота. Не ние Го променяме, а той нас!
Ние проявяваме Бога и Той чрез нас се проявява.
А Живота е Едно... училище! Тези които не харесваш са твоето огледало и "не ми пука за тях" е само грим.
Живота е да Го проявим, а не да се изявим
Не търсим Причината, защото "знаем" причините и говорим за следствията от проявата им, а те са само части от пъзела Живот! Дават ни чувство за правота и изживяваме съответните емоции, но нищо не се променя в Причината!
Живота не се интересува от правотата ни, защото защитавайки я, ние умираме преждевременно.
Живота резонира с нашите разбирания и ни осигурява възможности да ги изживеем!
Живота е Едно... училище! Тези които не харесваме са нашето огледало.
Не разбираме как функционира Живота, а и не искаме, а само Го консумираме.
Трябва да осъзнаем, че така действа Живота. Не ние Го променяме, а той нас!
Страх ни е... Създава страховити и нелогични ситуации, за да ги изживеем и осъзнаем нелогичността им.
Пандемията показа ярко този процес!
Но осъзнахме ли страхът си за живота или предпочетохме "сигурното" живуркане пред Живота?
Сега страх от война, от икономическа криза...
Има и Любов! Но осъзнаваме ли какво е Любов?
Страх или Любов!
С кое от двете Живота ще резонира и ще ни поднесе изживяването?
Което по-силно се проявява в нас!
Ние не променяме Живота, а той нас!
"Промени себе си, за да промениш света"
Пречка в процеса на осъзнаването ни е неразбиране на егото! Запада подкрепя проявата на егото, а изтока го потиска, а то трябва да се култивира, за да се измъкнем от влиянието на негативното в нас!
Запада подкрепя проявата на егото, а изтока го потиска, а то трябва да се култивира.
Странно, изживяваме егото си и се смятаме за добри!
Бог не наказва, а ние себе си, не разбирайки Неговото желание да Го проявим, а не да се изявим!
Нелогичността се обяснява с Бог и случайност, а логичността може да обясни Бога! Необходимо е със-знание.
Науката и религията са като бездетно семейство. Събрани от съдбата и осъзнавайки Любовта, детето ще се появи...
Представете си, че всичко знаете! Ще имате ли чувства и емоции?
А сега си представете, че нищо не знаете! Ще имате ли чувства и емоции?
Първото е Бог Отец, а другото е характерно за нас, човеците!
Защо държим на чувствата и емоциите и сме готови да отречем ума?
Идваме в този си Живот, за да отработим негативите си и изчистени да може Бог Отец, чрез нас да изживее чувства и емоции. За целта Той е създал процеса карма-съдба-его. Превръща негативите ни в индивидуалност и ни противопоставя със себеподобни, за да се оглеждаме един в друг и да ги преодолеем. Но вместо това ние ги осъждаме и зацикляме чувствени, емоционални и прави.
Възниква един въпрос: Не обезсмисляме ли Неговото дело?
"Бог е в нас (за да го проявим) и ние сме в Него (за да се проявим)"!
"Бог е в нас (за да го проявим)… " Тогава защо му се молим, та Той е в нас. Но защо страдаме ако е в нас? Страдаме ли, страда и той. Но защо му е да страда?
Изглежда, че Той не е в нас и затова Го молим! Кога сме го изгонили? Или не сме Го допуснали в себе си! Какво сме направили?
Ако той не е нас, вместо да го молим по-добре е да Го върнем в нас и Той ще се погрижи за домът си, а ние остава само да му благодарим.
… и ние сме в Него (за да се проявим)". Докато Бог е извън нас ние се проявяваме, като се изявяваме!
"Бог е в нас и ние сме в Него"!
"Бог ни е създал по свой образ и подобие". Защо? Да изживее Себе си. Ако е извън нас, късаме връзката си Него и той не може да изживее Себе си, но ние се изживяваме като богове, благодарение на егото ни, а то пък е създадено пак от Бог и то защо? За да се изчистим от негативите си (не приемането на Бог), които ни се разкриват от процеса карма-съдба, формиращ егото ни!
И всичко това формира Живота и живота ни… за да проумеем Бога!
Направете разлика, религията не говори за такъв Бог.
Смъртността нараства, раждаемостта намалява, икономиката се срива...
Би трябвало потреблението на електроенергия да намалява (не сме имали недостиг) и за да не се срине енергийната система би трябвало да се поощри консумацията на ток чрез понижаване на цените. А тока поскъпва!
И да осъзнаем това си оставаме безсмислено потърпевши, в това число и самото правителство.
Нещата са такива от край време, защото променяме дрехите, но не и себе си.
А е казано: "Промени себе си, за да промениш света"!
Най добрата манипулация е да ти осигурят насочващ "бляскав" коридор от човешки истини и ти заслепен го приемаш и се променяш и реалността става такава, а другите малцинството, безпомощно се опитват да я променят.
Манипулаторите са доволни, но дали са щастливи?
Живи отвътре, мъртви от вън - религии, социализъм...
Мъртви отвътре, живи от вън - капитализъм...
Нелогични действия лишени от законност се обличат незаконно в дрехи на хуманността, за да ги приложат демократично...
Докато постъпваме като човеци ще е така! Ни живи ни умрели и приспани...
Ако осъзнаем, че ние сме Творения, проявяващи Любовта, проявявайки се, манипулаторите ще загубят власт, защото няма да има човеци...
Представи си, че в теб има нещо което ти пречи. Ще го махнеш, нали?
А сега си представи, че ти си това нещо в по-голямо нещо.
Е, няма ли то да те махне?
Защо не осъзнаем това и да заживеем така, че да не му пречим, а взаимно да изживеем Живота си!
Някой ще го приеме за Бог, друг за Творец, трети за Абсолют или Континуум..., а може и просто Любов!
Не важно как ще го наречем, важното е да се почувстваме като Творения, проявяващи Любовта, проявявайки се!
Изчиствайки се от негативите (всичко което ни отдалечава да осъзнаем това) да осмислим Живота си, да осмислим и Живота!
Ако се сбъдваха пожеланията по празниците, Земята щеше да е рай!
Но не е, а продължаваме с красивите пожелания празник след празник, изпразвайки се...
Започвам да разбирам: "Пътят към ада е постлан с добри пожелания"...
Не се променяме, а търсим промяна или някой който да ни изпълни желанията и понеже такъв няма, страдаме...
Живота е гаден и скучен!
Какво правим? Само говорим безсмислено красиво...
Не сме добри, но говорейки поетично красиво се смятаме и за добри!
Раздаваме усмивки и сърца, а Душата ни пленница смирена на реалността!
Ние не сме в резонанс с Живота - Бог, защото не желаем да се разпознаем.
Не разбираме Неговата същност и следваме красиви човешки думи, които не носят Неговото послание за нас, поне докато се изчистим от негативите си, проявявайки егото си.
Живота прави всичко възможно да ни се помогне да се изчистим от тях.
Така е устроен!
Откликва на нашето мислене и когато то е негативно, а то основно е такова на този етап, създава такава реалност в която да се разпознаем и го изживеем, осъзнавайки и Живота!
Какво правим ние?
Искаме да променим реалността създадена от нашите негативи, нашето его, без да сме се променили.
Няма как да стане!
Затова е казано: "Промени себе си, за да промениш света".
Не е важно колко ще живееш, а какво ще осъзнаеш, живеейки!
И за да не стане това религията както и позитивното мислене постоянно ни "черпят" и ние ставаме духовни алкохолици, жадуващи доброто на цялата вселена...
Но как може да си добър, като няма добро и лошо?
Единственото нещо което еволюира е умът ни! Важното е Смисъла на Живота и смисъла на живота ни да са в хармония...
Резонанса поражда взаимоотношения! Критикуваш, защото не осъзнаваш, че си в резонанс с критикуваният...
Всички сме ограничени от собствените си познания, но се борим за свобода!
Когато осъзнаем Дуалната същност на Цялото ставаме Цялостни, а за околните, противоречиви!
Когато излъчваме Любов ни разбират, а без нея егота-та ни се борят...
Съдбата ни руши "логичната реалност" на умът, за да осъзнаем логиката на Живота!
Ние сме Творящо творение, проявяващо Любовта на Цялото, изчиствайки Душите си, за да стигнем до своята същност, за да се слеем с ВечноТо.
Неосъзнаването на гореказаното ни прави горди човешки същества рушащи Цялото!
Науката не знае какво е енергия, електричество, гравитация... единица, точка, нула...
Религията не знае какво е Бог...
Защото те са част от непроявената същност на Живота, а ние сме в проявената и то като творения които я проявяваме...
Не разбирайки се държим като горди човешки същества, изискващи от Живота, "свой" живот!
Негативите задействат процеса карма-съдба и егото оживява проявявайки ги и "умира" с осъзнаването им!
Нито едно правителство не говори за Духовност, а ние очакваме да се оправим!
Вселенски закон: "Промени себе си, за да промениш света"... Всичко е направено така, че да се променим...
Но вместо да се променяме, променяме правителства…
Изглежда и на нас ни липсва Духовност!
Съвършеният Живот ни дава право на избор! Но всички сме в Едно и сме Едно. Тогава, какъв е смисъла да имаме избор?
Ако нямаме това право на избор, Едното умира в Себе си.
Ние избираме, другите също. Въпросът е да не налагаме своят избор на другите, а да оставим процеса карма-съдба да се прояви. Обикновено лошите взаимоотношения ги избягваме, а те резонират с нашата негативна същност и осъзнаването им са проява на изчистване на Душите си.
Разпознаваш в "лошият" себе си, осъзнаваш се, осъзнаваш и саможертвата на Душата му и прощаваш, благодариш и продължаваш да се усмихваш ... Това е и част от Съвършенството на Живота: Взаимно се учим!
"Лошите" които идват при нас са в резонанс с нашето вибрационно ниво. Толерантността е нежелание да осъзнаем урока на ситуацията и води до "духовен алкохолизъм" (правим са на добри).
Ако не сме в Едно и Едно!
Как ще еволюираме?
Животът се променя като ни променя, а егото ни внушава, че Го променяме!
Обяснения с езика на науката:
"Всичко е вибрации", всичко е взаимоотношения между честотни характеристики.
Вярата е усещане за единение с това в което вярваме! Може да се обясни – резонанс.
Ние чувстваме и знаем! Оформяме си честотната характеристика и съобразно нея попадаме в среда, която ни резонира, за да изживеем себе си. Това с което сме в резонанс ни прави щастливи, а това с което не сме, нещастни. Така избираме и идеологията, а от там и начина си на живот.
Бог е обобщена вибрация, информация, както и вярата (твоите мисли за него) и какво, проявява се резонанс и чувстваш, че "стават чудеса".
"Каквото повикало такова се е и обадило". Извикваме най-подходящата реалност за нас и ако не ни харесва, значи не искаме да се разпознаем и да се променим. Пречката е его-азът, взаимно си придаваме значимост от която само той се нуждае.
Осъзнаваме вибрационният принцип и търсим щастие! Започваме да разпознаваме Любовта като възможност за повишаване на вибрациите.
Вярата е възможност да изпадаме в резонанс с това в което вярваме! Вярата се подклажда с обичаи и ритуали, които могат да те вкарват в резонанс!
Всичко може да се почувства и обясни. Необходимо е да го почувстваме - вяра, а след това и знание, за да го осъзнаем...
Ние просто избираме да преживяваме заблудите си и да излезем от образа си на човек, за да преоткрием Бога себе си като творение проявяващо Любовта Му, проявявайки се!
"Всичко е вибрации"! Любовта превръща отровата в лек! Проблема, че не Я разбираме и ни пречат да Я разберем...
Смисъла на Живота ни е да изчистим гадостите си от Душите си!
Съвършенството на Живота е, че ни осигурява съвършена реалност, един театър на маски и огледала. Сценария, "извира" от нашите гадости…
Маски, прикриващи нашата гадост и огледала (приятели и врагове) показващи ни я.
Маски, правещи ни "по-добри" – его и пак огледала показващи гадостта ни.
Ние не можем да променим реалността, защото тя ни променя! Но научавайки уроците си и тя се променя, като ни поднася следващите.
Тя проявява нашата гадост, за да я видим, разпознаем и осъзнаем и когато ние се променим, се променя, поднасяйки следващият ни урок!
"Промени себе си, за да промениш света"…
В Духовният свят правим своят избор и формираме нашата карма-съдба и се раждаме в една реалност сътворена от други, но с нови послания за развитието и.
"Всичко е вибрации"
Реалността на този етап е нискочестотна и започват да се проявяват съответните нискочестотни съставки на нашата карма-съдба и ние изживяваме своята "гадост". Ние забравяме за новите послания.
"Всичко е Любов"!
Ние сме потопени в Едно всепроникващо високочестотно поле, същността на Твореца - Вечното и то също е във връзка с нашата карма-съдба и постоянно ни подтиква към посланията заложени в нас, чрез канала Дух-Душа!
"Светът е ментален", тоест, всичко в реалността е проява на умът ни.
Въпросът е как да променим реалността, като съпротивителните сили на старото са силни?
Умът, средството с което можем да осъзнаем Вечното е също в плен на реалността и се проявява като его и умело представя доволството от собственото си величие, като любов.
Но Вечното ни напътства и ни вкарва в пътя ни, чрез нашепванията на Душата ни. Но не разбирайки ги, ние влизаме в дисонанс с Него и това поражда в нас страдание и болести.
Ето и едно обяснение на появата на Корона вируса: За да се намали влиянието на егото! "Кроната удря короната".
Мъж – жена, любов, но единия винаги надделява – проява на егото. Уязвената страна – подтиснато его! Трудно ще си признаем това но вируса не ни пита, а директно ни открива по вибрациите ни.
Осъзнаем ли Любовта, като проява същността на Твореца, ще осъзнаем, че сме само творение, което Я проявя и ще следваме пътя си, а на него ли сме, ще сме и щастливи и ще се насладим на Живота – ВечноТо!
Ние се оглеждаме в огледалото, за да се видим и "коригираме" това което не харесваме външно в нас.
"Каквото е горе, това е и долу"
Твореца се оглежда в творението си! Ние сме Неговото живо "огледало" и предимството Му, че Той коригира това което не харесва в себе си, изживявайки го чрез нас.
Какво съвършенство!
Но човека, не осъзнаващ гореказаното Го идеализира и изнася "лошотията" извън Него и Го прави Единствен и недостижим и се появяват религии, пречещи ни да Го проявим.
Твореца вижда това изкривяване и съответно ги коригира и сме в Един процес на развитие...
Ние сме творения, проявяващи Любовта на Твореца, проявявайки се...
Не проблем държавата, а политиците. Но и те не са проблем, защото си ги избираме. Проблема е, че не виждаме друга алтернатива и чакаме. Старото умира при появата на ново! Ще се пръкне нова партия, нова конституция... но не и нова концепция за държава служеща на народа! Народа (ние) изживяваме своите ограничени модели. И стигаме до: "Промени себе си, за да промениш света". Но как да се промениш, като те лишават от "правилно" мислене, а и някой може ли да каже кое е то? Затова чакаме някой да ни "оправи" и дано да ни е добре, но и той иска да му е добре. "Когато си на власт не си с народа, а когато си с народа не си на власт". Истината е потулена вътре в нас и всичко се прави, за да ни се попречи да стигнем сами до нея. Изнася се навън като религии и науки и все се намират посредници придобиващи власт чрез тях. Дава ни се хляб и зрелище, за не можем да открием себе си. Следваме чужди модели и не забелязваме, че те са създадени от хора "намерили" себе си. Как да променим себе си, когато започнат да те сочат с пръст? Ние сме на планетата Земя, за да изживеем собствената си "гадост", но вместо това я усилваме чрез начина си на живот, даже и с формите на изкуството, което е интуитивната ни връзка с Духовната същност на Вселената...
Религиите са създадени не от истинските Богове, а от последователите които се провъзгласяват са техни посредници и като такива придобиват и власт над поклонниците. Сигурен съм, че Те правят опит да променят нещата, но нали са ни дали свободна воля ни гледат сеира…
"Каквото е горе, такова е и долу".
"И създаде Бог човека по свой образ и подобие".
Човека обърна нещата:
Създаде Бог по свой образ и подобие.
Каквото е долу, такова е и горе.
Работим с - и + безкрайност и 0 и всичко е една безкрайност! И още: "Противоположностите се привличат" и "Тези които си приличат се привличат"! Събери ги и получаваш модела на ВечноТо...
Вселенските закони са безчувствени: Всичко е енергия! Съществува едно високочестотно енергийно поле - Любов и когато изпаднем в резонанс с него се появява и осъзнаването за Безусловна Любов. Липсата на условности, претенции, изисквания... ни помага да влезем в резонанс с това поле на Любовта! Това е възможно когато осъзнаем, че сме творения проявяващи Любовта на Твореца, способни да осъзнаем гореказаното...
"Всичко е вибрации"! Нашите мисли също. Телата пък ни са проява на "затворена" вибрация в материя формиращи органите, а те обединени оформят и аурата ни – обобщен израз на вибрационната ни същност.
"Вселената е ментална"! Съществува "подреденост" на вибрациите – Съзнание. Ние съобразно вибрационната ни същност (аурата), заемаме подходящото място в нея. Не можем да излъжем Твореца. Той е Първопричината!
"Промени себе си, за да промениш света"! Тогава се променя вибрационната ни същност и се озоваваме на съответното си място.
Творецът може да си променя Съзнанието, но ние не можем да му го променим пряко и всяко наше действие се приема за намеса и се задейства защитният механизъм: "Първичното равновесие". Това Му позволява да отсява полезното и да променя Себе си, както и да разрушава ненужното, въздействайки ни чрез карма-съдба: природни бедствия, премеждия, болести (вируси)…
Излиза, че сами сме си виновни защото не осъзнаваме Твореца и не се съобразяваме с Съзнанието Му! Нашето мислене и действия, задействат Първичното равновесие и Нищото (вибрациите са невидими за нас) ни се противопоставя, като дефазира, "обръща" нашата вибрация и "нулира" въздействието и върху себе си . Съпротивата ни на този процес го прави само по-болезнен. "Нещата се случват за нас, а не с нас". Първото е урок, а второто страдание. Ако някой е лош с теб, огледай се в него, разпознай се, благодари на Душата му и осъзнай същността на Любовта…
Проявявайки се съобразно Съзнанието на Твореца, чувството, че си човек се променя в усещане, че си Творение проявяващо Любовта Му!
Животът ни като човешки същества изолирани от Съзнанието на Твореца извиква в нас едно усещане за неудовлетвореност и разочарование. В повечето случай са ни виновни "другите", което задълбочава личните ни драми. Озоваваме се в затвора изграден от "правилното" ни негативно мислене.
"Промени себе си, за да промениш света" или той ще те накара да се промениш...
Неосъзнато ние сме в процеса на живота, а осъзнавайки (умът се вслушва в Душата) сме самия живот - Творение...
Осъзнаването на гореказаното е развитие! За да се попречи на този процес се прилага контрол: Тоталитаризъм, "потискане" на мисленето... Демокрация, "изтриване" на мисленето...
Съществува Първично равновесие! Ние като човешки същества не осъзнаваме, че сме Творение на Вселената, а не случайност и като такива имаме задача. Егото ни отдалечава от изпълнението и и нарушаваме Равновесието на Вселената!
"Всичко е вибрации"! Твоите мисли в унисон с Вселената са твоята информацинна същност. Човешките мисли в повечето случаи са подчинени на реалност изградена от човещки модели. Като човек можеш да се смяташ за добър и нарушаваш Всленските закони, поради не знание. Задействат се равновесните сили Вселената възстановява нарушеното равновесие - природни бедствия, болести, вируси... изникнали от нищото... От Нищото е Всичко!
Изхода е в осъзнаването... Ние сме Творения, проявяващи Любовта на Твореца, като се проявяваме съобразно Вселенските закони!
"Човек звучи гордо", но и е ограничена безкрайност!
Какво е да си добър?
Дадено ни е да дишаме! И всеки го прави рязлично... Кой ни дава дишането и защо? Идва някой и започва да ти обяснява как да дишаш, а не кой ти го е дал и защо... Да някой ни е го е дал! Осъзнавайки тази даденост, бъди благодарен! Ставаш по-добър. Осъзнай, че си създаден... за да създаваш! Ставаш по-добър. Чувството, че си човек се променя в усещане, че си Творение проявяващо Любовта на Твореца! Ти си добър!
"Каквото е горе (Духовното), такова е и долу (материята)"... и ние живеем, проявявайки се по средата! Около нулата (тук и сега) сме, но "разкрачени"... Ту горе, ту долу... "Вкарваме" идеята - духовно съдържание във форма - материя, проявявайки бъдещето в тук и сега и изживявайки го става минало. Неудовлетвореността от изживяното поражда нови идеи горе, които ще извикат нова форма долу - бъдеще... Всичко във Вселената е във взаимна полезност, за да се прояви и надгради! Човек вкарва своя полезност и не съзнава, че къса връзката си с Нея!
Живеем в огледален свят! Стъкло ("немидимо") и амалгама ("видимо") - дуалност. Образ, невидим за нас, идващ от безкрайността се оглежда - реалност. Тя била илюзия…? "Всичко е Енергия" - Едно! Излиза, че Енергията се оглежда и става видима. Е няма как да стане! Логиката блокира, а сърцето си тупти…
Страдаме, че никой не ни разбира и не осъзнаваме, че самите ние не се разбираме!
Винаги имаме избор!
Числа на Фибоначи: 0, 1, 1, 2, 3, 5, 8, 13, 21, 34, 55, 89, … Всеки следващ член на редицата се получава като сума на предходните два. Отношението между тях дава приближени дроби на златното сечение.
Обърнтете внимание на двете единици! Без тях няма две, тоест Цялото - Едно (1) се сумира със себе си или се "разделя-делене на клетка", за да се прояви - Дуалност (2)...
Цялото противоречиво ли е или е взаимодопълващо се?
Битието определя съзнанието и съзнанието определя битието! Противоречие ли е или въпрос на избор на посока?
Единство и борба или проява на противоположностите? Ако е борба си човек, а ако е проява си творение.
Осъзнаваме се в Цялото и избираме, за да го проявим проявявайки се!
Карма - Съдба ни събира, за да излезем от негативното чрез Любов...
Живота не се интересува кой е прав! Чрез конфликта, ни се предостава възможност да осъзнаем собствената си "гадост"...
Бог е обобщено състояние на информацията съответстваща на нашето вибрационно ниво (състояние - карма), което е в постоянна връзка с Духът Му посредством Душата ни (същност), което възприемаме като Вяра! Когато започнем да осъзнаваме този процес, а то е възможно чрез ума, се появява и Знанието, чрез което можем да описваме случващото се с нас като мисъл. Освен това започваме да изживяваме съответните състояния, като сътворяваме реалности необходими ни да ги осмислим изживявайки ги като събития - съдба. Затова и няма Жив Бог и затова Той е многолик, откликва на всеки. Но Всичко е дело на Твореца създал принципите подържащи този модел в действие - Живот...
Секса трансформира енергията ни, а Любовта я извисява! Секс с Любов = Единение с Твореца...
Проблемите в Живота ни са в резултат от грешната ни представа за Любовта!
Страданието изчезва когато осъзнаем Божествеността си!
Не осъждай! Разпознай се и му благодари...
Любовта е откровение... на Душите ни!
Най красивата манипулация е човешката интерпретация на Любовта!
Безусловната Любов е откровение... на Душите ни и изразява Високочестотна същност на ВечноТо. Тя е даденост - причина. Дух-Душа, не съзнатото я изразяват (интуиция), като формират едни вибрации. Умът (егото), съзнатото пък изразяват други, формирани под влиянието на реалността. В зависимост от мислите ни, когато са в резонанс двете състояния ние сме щастливи, а когато сме в дисонанс сме нещастни. Ние улавяме тези състояния но ги изживяваме различно, съгласно ситуацията и убежденията си. Като следствие се оплитаме в условностите на реалността и Безусловната Любов я превръщаме в любов с условия.
Но съществува и хранителна верига: Жената се нуждае от сексуална енергия, за да я трансформира в обич и излъчва сексапил. Мъжът се нуждае от обич, за да я трансформира в сексуална енергия и излъчва сигурност.
Освен това Душата на детето избира майката... Тя излъчва сексапил. Мъжът "кълве"... и след това всички се чудят какво стана?
А кармата-съдба си следва плана... Даже има всякакви емоции и защо? За да разграничим егото от Любовта.
Егото властва и изисква да бъде обичано. Но то не е способно да обича и човек страда. Егото е ум нежелаещ да осъзнае, че сме творение в което той няма участие. Така откриваме Любовта! Осъзнавайки Я като основна причина егото умира... Умът започва да осъзнава, но като творение проявяващо Безусловната Любов и излизаме от животинската си същност...