За умът, его-азът и Любовта

Мозъка ни извършва умствена дейност и ние възприемаме, разсъждаваме, анализираме и намираме връзки между нещата и осъзнава Информацията, за да Я изразим в мисли чрез думи или да Я проявим чрез действия! Оформяме честотната си характеристика и влизаме в резонанс с Информационният свят и сваляме директно вдъхновяващи мисли, задоволяващи потребностите ни.

Умствената дейност - ум, е "програма", осъществяваща обмен и обработка на информация от:

•      Информационен свят - Информация Съзнаваща Себе си, наричана: Бог, Божествено Съзнание, Първопричина, Абсолют, Континуум…;

•      Карма - съдба, процес при който ние сами се изчистваме от натрупаните негативи (човешки заблуди-карма), които трябва да преосмислим, но съобразно ценностите на Информационният свят и да ги изживеем като съдба – програма, създаваща сценария за реалното им изживяване. Избягвайки я, трупаме карма;

•      Подсъзнание - натрупва необходимата ни информация за развитие, идваща от Информационният невидим свят чрез канала Дух-Душа, проявявайки се като интуиция;

•      Съзнание - съзнава видимият свят като обобщава информацията от сетивата, изразявайки я като знания;

•      Материален свят - Природа, реална среда за проява на Информацията и изживяването И чувствено-емоционално от нас, като наши мисли във форми, реалност;

•     Тяло - Съвършен, само поддържащ се материален носител, проявяващ "животинската" си същност с потребност за оцеляване. Средство за проява на Информацията в действие, трансформирайки Я в енергия, сила;

•    Его-аз - проявява негативите ни от предишни животи чрез процеса карма-съдба. Когато то говори, умът не чува Душата. То е право, но не знае защо! То не разбира, защото разбирането го обезсмисля;

•    Любов - всепроникващо високочестотно поле от вибрации, аура на Информационният свят!  Активна Първопричина, "излъчваща" Светлина, за да прояви Животът в Една Време-Пространствена проява на Живота в Тук и Сега... Всичко Оживява!  

Така ние, изживяваме мислите на Божественото Съзнание (Бог) и се самоопределяме, съобразно отношението ни към тях. Изграждаме честотната си характеристика и се озоваваме в съответната реалност от Животът с която сме влезли в резонанс, за да я изживеем реално.

Ние не мислим, а резонираме, улавяме, изразяваме и изживяваме мислите, породени от най-доброто припокриване с Божественото Съзнание! 

Животът прави мислите ни реални, за да ги изживеем чувствено-емоционално и взаимно сме ЖИВИ!

При отворен канал Дух - Душа, умът ни резонира със съответни "мисловни модели" от Информационният свят и изживявайки ги, създаваме естествена реалност, а при затворен, егото се проявява и създава своя "открадната".

Ако осъзнаем, че нашата реалност е резултат от резонанса между умствените процеси и висшите принципи на Информационния свят, можем да започнем да се упражняваме в съзнателно мислене, да освобождаваме негативите си и да се отваряме към Любовта – силата, която обединява Всичко.

Когато его-азът "високо" говори, Душата мълчи и умът бива подвеждан!

Его-азът е "началото" на едни еволюционен процес, а Любовта е "краят"! 

Процеса е безкраен, но ние се позиционираме в него, защото его-азът не иска да стига до края, "умирайки" в Любов!

Забележете, единствено умът може да еволюира, осъзнавайки казаното до тук!

Интересното е, че не може да се "управлява" от нас, но не ни и управлява!

Ние не мислим, но "виждаме и преживяваме" това с което сме в резонанс и го описваме чрез мисли, като истина …

Необходимо ни е и да осъзнаем, че има и Два едновременни процеса: Одухотворяване и Материализация, но човек ги изживява поотделно и съответно така ги и описва!

Умът може да резонира с Истината идваща от канала Дух-Душа, да еволюира и човека да осъзнае себе си като Творение и да черпи всички блага подкрепящи проявата на Божественото Съзнание...

Но тук възниква трудно за осъзнаване, процеса на Животът, както и проявата Му-Живота, поради натрупани грешки от не разбирането на същността Им, обслужваща Творенията си, а не човека!

Затова се задейства процеса карма-съдба, за да може човека да осъзнае това и се активира загадъчното многолико его-аз!!

Но какво е то и необходимо ли е?

Его-азът, борави с цялата информация породена от негативното ни отношение към Божественото Съзнание с която се раждаме (карма), за да я изживеем и осъзнавайки се изчистваме, променяйки себе си…

Душата, чрез канала на Духа е в постоянна връзка с Божественото Съзнание, получава помощ за да може умът ни да еволюира и да осъзнаем, че сме Творения, проявяващи Любовта и когато сме в резонанс с Нея, проявявайки се, сме Съвършени и Щастливи в живота!

Стадии на еволюция на его-азът:

Животинският инстинкт поражда борба за оцеляване: Аз съм силният, еволюира в човешкото его-аз: Аз съм прав… и пак борба. То създава подходяща "открадната" его-реалност за проявата си. Следва опита ни да го подчиним… Разпознаваме га като вирус в програмата на ума… и като какавида задържаща в себе си пеперудата и не я пуска да полети…​

Стремим се да опознаем Животът и проявата Му-Живота! Осъзнаваме съвършенството Му, както и своето и не разбираме произхода на негативите?

Те се пораждат от невежеството ни за Божественото Съзнание, съответстващо на стадия на развитие на его-азът ни!

Той, пречи на умът ни да чуе шепота на Душата и да влезем в резонанс с Любовта и проявява негативите ни от предишни животи като индивидуалност с подобаващо чувство за значимост. Захласнат по собственото си величие ни пречи да ги осъзнаем и затова сме тук, на Земята - майка (само тя приема недостатъците на децата си).

Съвършенството на Животът е, че ни осигурява съвършена откликваща реалност-съдба, един театър на маски и огледала. Сценарии, "извиращ" от негативизма ни.

Маски, прикриващи го и живи огледала, приятели и врагове, които ни го показват. Тези които не харесваме са нашето огледало за нашите негативи. Трябва само да се разпознаем и разпознаем ли се ще им простим и благодарим.

То ни идеализира и ни пречи да се "разпознаем" в негативизма на другите, но парадокса е, че ние резонирайки с тях сме в една и съща ситуация.

Ние не можем да променим реалността, защото в нея се проявяваме, за да се видим, разпознаем и осъзнаем и когато се променим, се променя и тя!

"Промени себе си, за да промениш света"

Нашите негативи приоритетно влизат в резонанс с негативите на хората и усилени двойно (резонанс), пробиват всякакви задръжки (проява на воля, морал, етика), за да възникне негативната ситуация и съдбата да се стовари с цялата си тежест върху нас в зависимост от нашата осъзнатост.

Явяват се идеи за истини и ние прилепваме към някоя от тях, до момента на осъзнаване на "по-голяма" истина. Някои описват това като заблуда, илюзия, сън, а то е Път към Истината. Но винаги присъствието на Любовта (осъзнаването, че си в резонанс с височестотното И поле), ни помага да се ориентираме правилно, защото ни отваря за посланията на Душата ни, идващи от Духа и ние изживяваме извисяващи ни чувства и емоции.

Ето защо Его-азът пречи на умът ни да чуе Истината идваща от Душата и да еволюираме. Успява да ни изолира, придавайки ни индивидуалност, пораждайки и претенции породени от неговата правота и чувство за значимост.

Его-азът измисля морално-етичните норми, за да ни отдалечи от Любовта.

Изпълва ни с неспирен монолог за нашето (свое) величие и как не сме признати и колко сме онеправдани и колко сме добри… за да нямаме време да осъзнаем заблудите му.​

Его-азът, когато е отхвърлен, страда, а когато сме в Любовта, няма отхвърлен и страдание няма!

"Аз съм "човек, звучи гордо"! 

Учим се и придобиваме знание от вън и се себеопределяме като значима индивидуалност, его-аз. То ни внушава и усещането за горди човешки същества и поражда своите емоции! Издига ни на пиедестал и ние се вживяваме в ролята си на творци…

А Животът откликва на мислите ни и ги прави реални, за да ги изживеем, а ние мислим че "създаваме" реалност. Живеем в такава изкуствена его реалност, подчинена на интересите му, тоест, на негативите ни и То ни пречи да осъзнаем случващото…

Ние сме творения!

Учим се да разбираме знанието идващо чрез Душата ни, тоест, да се вслушва в Нея. Осъзнаваме се, като част от саморазвиваща същност: Дух - Душа - ум.

Откриваме, че живеем в естествена реалност, която можем да "проявяваме", проявявайки се.

Същността на Душите ни е "част" от високочестотното поле на Любовта! Даже и да не Я осъзнаваме, ние сме в Нея. Тя е даденост и ние резонираме с Нея в зависимост от осъзнатостта ни.

Когато сме в резонанс сме щастливи, а когато не, сме нещастни.

Проблема е, че сме в его реалността и умът ни си остава уязвим. Този преход е уникален за преодоляване!

Любовта не ни събира за семейство, за секс. Тя е средство и за излизане от влиянието на его-аза, "създаващо" его реалността и ни отдалечава от същността ни и затруднява процеса ни на чистене, карма-съдба.

Ние изпитваме постоянно въздействието на Любовта чрез Дух - Душа, за да осъзнаем, че преди всичко сме творение - самоосъзнаваща същност от проявената природа на ВечноТо и да започнем да се съобразяваме с този факт.

Изпитваме "натиск" да  изразим Душата и ако не правим това се разболяваме.

Но ние не сме само его-азът, а сме тяло, Душа, Ум, съзнание, подсъзнание и Нещо което ни е създало – Създател, който осъзнава какво прави!

На его-азът му е дадена възможност да "разгъне" негативите си и да ги изживее като личност, а чрез Душата, Той ни "напътства", за да умре его-аза в Ум осъзнаващ Любовта! 

Раздвоени, не можем да осъзнаем как да бъдем себе си?

Когато Любовта "говори", его-азът мълчи и ние можем да Я "чуем"... 

Излизайки  от ограниченията на его-азът се озоваваме в естествената реалност - Живота, проявяващ Животът!

Его-азът отрича, за да се наложи... Любовта приема, за да осъзнаем...

Щом Бог е с мен, кой ще е против мен? - Его-аза ми!

Любовта е "еднакво отношение към всичко", но его-азът Я персонализира... във влюбване, обич към някой.

Ако си в Любовта ще срещнеш ли его-аза?

Най страшният вирус: его-азът! Лекува се чрез осъзнаване на Любовта!

Любовта е състояние, а его-аза Я превръща в отношение.

Любовта поражда чувства и ги изживяваме емоционално, а его-азът, само безчувствени емоции...

Това което си ти, е моментно "сигурно" състояние на его-азът, но за Живота е безсмислица и не можеш да се скриеш от Неговото Съвършенство, за да ни прави по полезни за Животът!

Време е Творението да започне да се проявява, влизайки се в резонанс с принципите на ВечноТо.

Ние сме Творения проявяващи Любовта, проявявайки се!

Изчиствайки се от негативите си и умът започва да чува шепота на Душата и изживявайки осъзнато процеса карма-съдба, его-аза губи своята значимост и ние осъзнаваме Живота си и осъзнаваме и Животът!

Его-азът, умът и Любовта проявяват Саморазвиващата функция на процеса Живот!

 Особености на его-азът:

• Его-азът мисли, че "създава" реалността и пречи на ума да чуе Душата и Тя изпада в изолация, пленница смирена на его-реалността!

• Его-азът използва нашето невежество за Божественото Съзнание и се изживява като Бог! То ни индивидуализира и ни внушава: Аз съм Бог! 

• Смятаме го за наш пазител, а то пази агресивно своята правота.

• Вероятността негативното мислене да се окаже право в негативната его-реалност е по-голяма и ни превръща в изстрадали и онеправдани мърморковци, изживяващи его-аза си, считащи себе си за добри и онеправдани жертви.

• Капитализма подкрепя проявата на егото: демокрация, демонстрираща блясък, материална задоволеност и жизнено его-аз. То ни капсулира и ни създава "удобства" и така ни задържа в капана си. Не усещаме как улеснени от технологиите по-дълго живеем в тела, но бързо умираме вътрешно. Има ли его-аз... демонстрираме живот...

• Социализма го потиска - диктатура, бедност, нищета и страдание, проява на умиращо его-аз. Умре ли то, Любовта се проявява, а Тя е диханието на Животът. Има ли Любов... има Живот в Рай...Докато съществува его-аз, той е утопия!

• Его-азът и Любовта са несъвместими! Но то, за да оцелее, Я омаловажава, трансформирайки Я в о-бич. Създава и страхът, а има ли го ние ставаме негови роби и забравяме за Нея.

• Ако си в Любовта не страдаш, няма его-аз ! Има ли го не си в Любовта и страдаш.

• Его-азът ни вкарва в емоции пораждащи чувства, а Любовта извиква чувства пораждащи емоции!

• В началото на секса его-азът се проявява, следва оргазъм и усещане за Любов и този спомен ни пристрастява и търсим неосъзнато повторно изживяване...

• Его-азът на мъжът пренебрегва жената и я превръща в домакиня и курва, а его-аза на жената обезличава мъжа и той става работохолик .

• Прав и щастлив, две несъвместими чувства. Първото, породено от его-аза, а другото от ум, вслушващ се в Душата и улавящ трепета на сърцето!

• Его-азът пречи на проявата на Душата и ние се проявяваме, но само като "изкуствена" идентичност копираща модели на чужди реалности.

• Голямото его-аз, животното в нас, определя нискочестотния ни спектър и ние губим връзката си с Духовността, а малкото възстановява високочестотните ни параметри.

• Его-азът играе важна роля при трансформиране на честотната ни негативна характеристика!

• Его-азът властва и изисква да бъде обичано!

• Его-азът се бори крещейки: Аз съм прав!

• Страданието е проява на умиращото его-аз... Умре ли то, Любовта се проявява!

• Его-азът е като пашкула за какавидата. Осигурява и сигурност, за да израсте... Но пеперудата трябва и да полети!

В началото е егото... в края е Любовта!

Его-азът еволюира в Любов и "умира"!

Съществува резонанс, карма-съдба, осъзнатост - връзка между човека и Божественото Съзнание,  его-аз - като пречка към по-високото разбиране, но и като част от процеса на израстване ни.

Любовта е висша вибрация, която е истинската същност на Всичко"!

Ние не мислим, а резонираме и нека не се борим с мислите си, а наблюдавайки ги да определим на каква честота сме настроени, и фокусирайки се, да изживеем  съдбата си излизайки от негативизма с Любов.

Всичко се проявява в Едно Едновремие ТУК и СЕГА!