Любов.  Осъзнах Я.  Заобичах всичко...

​ 

С натрупването на "научни" знания + вяра, че има Съвършено Саморазвиващо се Съзнание-Бог, се оформи една цялостна картина на живота, като процес проявяващ Животът - Информационно поле изживяващо Себе си,  излъчващо всепроникващо високочестотно лъчение - Любов!

"Всичко е вибрации"!

Вяра и знание. Те са несъвместими, но съществуват едновременно в живота ни и то благодарение на Любовта. Ако се разклатят (вибрациите на Любовта), олиото и оцета се смесват временно и се създава "емулсия", която при липса на Любов се възстановява отделеността им. Това пък поражда доста интерпретации в Живота от наша страна. Ето защо имаме и различни становища и вместо да ги слеем и осъзнаем причината ние говорим за нея описвайки следствието и затова ни е трудно да я разберем и си носим последствията!

 

Не осъзнаването на Любовта поражда множество религии и философии…
… чрез тях осъзнаваме Любовта…
… и осъзнаем ли Я… са път към Нея!

 

Любовта е Всепроникващо високочестотно поле, еманацията на Твореца, неговата същност и ние резонираме с Нея или не, в зависимост от честотната ни характеристика, която се определя от начина ни на приемане на Живота и нашето участие в него.

Проявяват се мисли, съобразно възприемането ни на Живота! Те оформят честотната ни характеристика и ние, резонирайки попадаме в своята реалност.

Честотите се оформят от отношение ни към Живота и не можем да ги манипулираме. Те са нашето "скрито неосъзнато" откровение. Няма как да повишиш вибрациите си ако не осъзнаем Божественото Съзнание!

Ние сме постоянно в Любовта, Негово "дихание - аура", но човешката ни интерпретация ни отдалечава от осъзнаването И.

Любовта е фонова високочестотно трептене, което ни извисява.

Мислим, че Любовта е между двама! Когато и двамата са в резонанс с Нея, това е Любов...

​

​

​

​

​

​

​

​

​

​

​

Семейството се събира от процеса карма-съдба! Любовта е възможност да излезем от него и да сме щастливи...

Изпадайки в резонанс с Любовта ние сме цялостни и щастливи. Чувствени и еуфорично Щастливи!

Любовта е сила (вибрация), нарастваща двойно (на квадрат) само когато сме в резонанс с нея!

Лошотията също нараства двойно, но когато резонираме с нея, характерно при изявата на его-азът!

Ние сме в преходен период, човек трансформиращ се в Творение, резониращо с Любовта и проявявайки Я се и обожествява, при което егото се обезсилва и реалността се променя към Божествена!​​​

​

​

​

​

​

​

​​

​

​

​

​

​

​

​

​

Живота е Дуален! Истина и неистина.

Съществува резонанс и когато сме в неистината сме едни, а в Истината, други.

Когато сме в резонанс с егото светът е един, а с Любовта, друг.

Егото и Любовта не можем да ги изживеем едновременно.

Осъзнавайки егото, стигаме до Любовта!

Любовта не търси истина, а е откровение!

 

Любовта е изобилието на Твореца – всепроникващо високочестоно поле, което ни променя към по-добро!

Любовта не е чувство, но предизвиква чувства. Интересното е, че искаме да чувстваме, а не да Я разберем.

Религията работи с чувства, а науката с разбиране, но и двете се нуждаят от слова - ум, за да изразят случилото се. Създават се лирика, проза, притчи, трактати, канони... и защо?

Не осъзнаваме стремежа на Твореца при проявата Му – Живот! Религията защото няма знания, а науката защото няма вяра.

Необходимо ни е да преминем през осъзнаване на противоречията които се проявяват при проявата на Твореца, формиращи същността на Живота. Трябват Знания и Вяра и Любов и Ум с който да осъзнаем всичко това.

Мислите оформят честотната ни характеристика и ние резонираме със себеподобни!

"Тези които си приличат се привличат"

Мислите са твоята искреност, която можеш да маскираш с думи и да създадеш лъжовен образ, но винаги те ще излъчват същността ти като откровение. Заблуждаваш единствено себе си!

Послание на толтеките: "Бъди искрен в словото си".

Бих казал, че ние не мислим, а улавяме, осъзнаваме и проявяваме мисли-послания от Съвършеното Саморазвиващо се Съзнание достигащи до нас чрез Дух - Душа - ум, за да се проявят, изживявайки гис чувства и емоции.

 Душата знае, но не може...

Тялото може, но не знае...

Умът еволюира, за да знае и може

и ние подсъзнателно знаем

и съзнателно можем!

Инстинкта за съхранение еволюира до его, а то до ум, който да се вслушва в Душата ни, за да резонира с Любовта!

Този процес е "затворен" поради наличието на "обвивката" на его-азът в която първоначално е затворен ума до неговото "узряване". Любовта отвън и натиска от вътре на мислите-послания, пропукват "обвивката" и узрелият ум чува шепота на Душата и всичко оживява и придобива смисъл -  Любов!

Не трябва да идеализираме Душата, защото тя носи в себе си и "негативи" - карма.

Реалността ни откликва, за да ги извади на показ. Вместо да се "огледаме" в нея ние мислим, че можем да я променим с любов и не осъзнаваме, че докато "негативите" са в нас не можем да сме в резонанс с Любовта.

"Всичко е Любов", възможен изход от негативите в нас.

Когато осъзнаем Любовта, започваме да привличаме само доброто и лошото отива там където го харесват.

Необходимо е да пренаредим ценностната си система и да се отървем от заблудите си. Имаме вече повече информация, а от там и възможност за осъзнаване на Твореца и себе си като Творение проявяващо Любовта Му,

Трудно е да бъдем откровени с другите и с себе си!

Не разбираме процеса карма-съдба-ег-аз и се правим на добри изявявайки се.

Его-азът съхранява правотата си, а не нас. Проблема е, че не ни позволява ъпдейт и ние зацикляме, обгрижени от него!

Не искаме да осъзнаем Живота, искаме да го чувстваме и изживяваме емоционално и не разбираме, че сме в капана на его-аза и той ни пречи да разберем Любовта, а Тя е нашето спасение.

Когато резонираме с его-азът чувствата и емоциите са едни, а с любовта, са други. Остава да ги разграничим и успеем ли да направим това, трябва и да направим избор!

Но правим ли го?

Его-азът измисля морално-етичните норми и ни отдалечава от Любовта. Той отрича, за да се наложи!

Любовта приема, за да осъзнаем...

Любовта приема негативното за урок, а егото, умно го отрича...

Любовта е състояние, а его-аза Я превръща в отношение.

Любовта е "еднакво отношение към всичко", но его-аза Я персонализира... 

Любовта ни води и до удоволствие от секс, пари... Но удоволствията не водят към Любовта!

Проблема с истините е, че в някои от тях липсва Любов!

Когато се проявява Истината, излъчва Любов!

В Любовта няма разбиране, но за да си в Нея ти трябва разбиране!

Различието между половете е път към Цялото, взаимно допълвайки се, резонирайки с Любовта...

 

Когато осъзнавам Животът и сме влюбени в Него, всички(о) обичаме. Ние сме в Любовта!

Съвършенството - Живот, дава възможност Всички да сме прави, защото се проявява чрез нас. Осъзнавайки, се появява и Любовта!

Какво ли ще стане ако политик започне да говори за Любовта? 

Ако осъзнаем Любовта, политиката става ненужна. В демокрацята (семейството) няма Любов, а права и задължения!

Не живеем ли по инерция, даже се и сърдим на другите, че ни убиват инерцията!

А те просто са неосъзнато ни спасение...

 

Осъзнаваме Божественото Съзнание, чувствайки Любовта Му!

Не осъзнаването на Любовта поражда множество религии и философии…

… чрез тях осъзнаваме Любовта…

… и осъзнаем ли Я… са път към Нея!

 

Любов.   Осъзнах Я!   Заобичах всичко...