Любов!  Осъзнах Я…  Заобичах всичко.

​ 

С натрупването на "научни" знания + вяра, че има Божествено Съзнание, се оформи една цялостна картина на Живота, като процес проявяващ Животът!

​

Съществува Информация, която се подрежда динамично, оформяйки мислите ни, изразяваща Себе си, но в Себе си и съзнаваща Себе си, формираща Истинност - Съзнание…

Това Информационно поле изживяващо Себе си,  излъчва високочестотно лъчение - Любов!

"Всичко е вибрации"!

При вибрации, олиото и оцета се смесват временно и се създава "емулсия", а при спирането им, се възстановява отделеността им.

Вяра и знание.

Те са несъвместими, но съществуват едновременно в Живота ни и то благодарение вибрациите на Любовта.

Вместо да Я осъзнаем като Причината, ние говорим за Нея описвайки проявата И (следствието) и затова ни е трудно да Я разберем и си носим последствията!

 

Не осъзнаването на Любовта поражда множество религии и философии…, за да Я осъзнаем и осъзнаем ли Я… са път към Нея!

 

Любовта е Високочестотно поле, еманацията на Твореца, Неговата същност и ние можем само да резонираме с Нея или не, в зависимост от честотната ни характеристика, която се определя от начина ни на осъзнаване на Животът, приемане на проявата Му - Живота и нашето участие в Него. Съобразно това се оформят мисли, а те, честотната ни характеристика и ние влизаме в резонанс със съответната реалност която Животът ни осигурява, за да ги изживеем реално…

Честотите се оформят от отношение ни към Живота и не можем да ги манипулираме. Те са нашето "скрито неосъзнато" откровение. Няма как да повишиш вибрациите си ако не осъзнаем Божественото Съзнание и Божествеността си, но като Творение!

Ние сме постоянно в Любовта, Неговото откровение, дихание, аура…, но човешката И интерпретация ни отдалечава от осъзнаването И.

Любовта е фонова високочестотно трептене, което ни извисява.

Мислим, че Тя е между двама! Когато и двамата са в резонанс, но и в резонанс с Нея, това е Любов...

​​​

​

​

​

​

​​

​

​

​

​

​

​​

​

​

​​​Семейството се събира от процеса карма-съдба!

Любовта е възможност да излезем от него и да сме щастливи...

Изпадайки в резонанс с Нея ние сме Цялостни и чувствено -еуфорично Щастливи.

Любовта е сила и когато партньорите са в резонанс, нараства двойно (на квадрат), а когато са и в резонанс с Нея, се удвоява наново!

Лошотията, когато резонираме с нея, характерно при изявата на егото, също нараства двойно, а когато е и в резонанс с его реалността  се удвоява и тя.

Ние сме в преходен период, човек трансформиращ се в Творение, резониращо с Любовта и проявявайки Я се и Обожествява, при което егото се обезсилва и реалността му се променя към Божествена!

​​​​​​​​

​

​

​

​

​

​

​

​

​​

​

​

​

​

​

​

Живота е Дуален!

Истина и неистина!

Когато резонираме с Истината сме едни, а с неистината, други...

Когато сме в резонанс с егото светът е един, а с Любовта, друг…

Его и Любов!

Егото е началото, а Любовта е краят и не можем да ги изживяваме едновременно.

Осъзнавайки егото, стигаме до Любовта!

Любовта не търси Истина, а е Откровение И!

Тя е изобилието на Твореца – високочестотно поле, проявящо Дуалността!

Любовта не е чувство, но предизвиква чувства. Интересното е, че искаме да чувстваме, а не да Я разберем.

Религията работи с чувства, а науката с разбиране, но и двете се нуждаят от слово - ум, за да изразят случилото се. Създават се лирика, проза, притчи, трактати, канони... и защо?

Не осъзнаваме стремежа на Твореца при проявата Му – Живот! Религията защото няма знания, а науката защото няма вяра.

Необходимо ни е да преминем през осъзнаване на противоречията които се проявяват при проявата Му, формиращи същността на Живота. Трябват Знания и Вяра и Любов и Ум с който да осъзнаем всичко това.

Мислите оформят честотната ни характеристика и ние резонираме със себеподобни!

"Тези които си приличат се привличат"

Мислите са нашата искреност, която можем да маскираме с думи и да създадем лъжовен образ, но винаги те ще излъчват същността ни като откровение. Заблуждаваме единствено себе си!

Затова: "Бъди искрен в словото си"

Бих казал, че ние не мислим, а улавяме, осъзнаваме и проявяваме мисли-послания от Съвършеното Саморазвиващо се Съзнание достигащи до нас чрез Дух - Душа - ум, за да се проявят, изживявайки ги чувствено-емоционално.

Душата знае, но не може...

Тялото може, но не знае...

Умът еволюира и ние подсъзнателно знаем и съзнателно можем!

Инстинкта за съхранение еволюира до его, а то до ум, който да се вслушва в Душата ни, за да резонираме с Любовта!

Този процес е "затворен" поради наличието на "обвивката" на егото в която първоначално сме затворен до нашето "узряване".

Любовта отвън и натиска от вътре на мислите-послания, пропукват "обвивката" и узрелият ум чува шепота на Душата и всичко оживява и придобива смисъл в Любовта!

Пеперудата излита от пашкула…

Не трябва да идеализираме Душата, защото тя носи в себе си и негативната информация от предишните ни животи - карма, проявяваща се чрез егото. Животът приоритетно му откликва, за да я извади на показ, правейки я реална и изживявайки я, да се "огледаме" в егото на другите и разпознавайки се да се променим и да благодарим на Душите им…

Ние мислим, че можем да я променим с Любов и не осъзнаваме, че докато "негативите" са в нас не можем да сме в резонанс с Нея.

"Всичко е Любов", възможен изход от негативите в нас.

Когато Я осъзнаем, започваме да привличаме само доброто и лошото отива там където го харесват.

Необходимо е да пренаредим ценностната си система и да се отървем от заблудите си. Имаме вече повече информация, а от там и възможност за осъзнаване на Твореца и себе си като Творение проявяващо Любовта Му,

Трудно е да бъдем откровени с другите и с себе си!

Не разбираме процеса карма-съдба-его и се правим на добри изявявайки се. Егото съхранява правотата си, а не нас. Проблема е, че не ни позволява да чуем Душата и ние зацикляме в матрицата му, обгрижени от него!

Не искаме да осъзнаем Живота, искаме да го чувстваме и изживяваме емоционално и не разбираме, че сме в капана на егото и то ни пречи да разберем Любовта, а Тя е нашето спасение.

Когато резонираме с егото чувствата и емоциите са едни, а с Любовта, са други. Остава да ги разграничим и успеем ли да направим това, трябва и да направим избор!

Но правим ли го?

Егото измисля морално-етичните норми и ни отдалечава от Любовта. То отрича, за да се наложи!

Любовта приема, за да осъзнаем...

Тя приема негативното за урок, а егото, умно го прави значима личностна характеристика...

Любовта е състояние, а егото Я превръща в отношение.

Тя е "еднакво отношение към всичко", но егото Я персонализира в обич...

Любовта ни води и до удоволствие от секс, пари... Но удоволствията не водят към Нея, а при егото, водят!

Проблема с истините е, че в някои от тях липсва Любов!

Когато се проявява Истината, се излъчва Любов!

Истините са път към Истината…

В Любовта няма разбиране, но за да си в Нея ти трябва разбиране!

Различието между половете е път към Цялото, взаимно допълвайки се, резонирайки с Любовта...

 

Когато осъзнаваме Животът и сме влюбени в Него, всички(о) обичаме, то ние сме в Любовта!

Съвършенството - Животът, дава възможност Всички да сме прави, защото се проявява чрез нас. Осъзнавайки го, не критикуваме, а приемаме… и се разпознаваме… и резонираме с Любовта!

Какво ли ще стане ако политик започне да говори за Любовта?

Ако Я осъзнаем, политиката става ненужна. В демокрацията (семейството) няма Любов, а права и задължения!

Живеем по инерция, даже се и сърдим на другите, че ни убиват инерцията!

А те просто са неосъзнато ни спасение...

 

Ние осъзнаваме Божественото Съзнание, чувствайки Любовта Му!

Не осъзнаването на Любовта поражда множество религии и философии, за да Я осъзнаем и осъзнаем ли Я… са път към Нея!

 

 Любов!   Осъзнах Я.   Заобичах всичко...