За мисленето и его-азът

   

Умът е само развиващ алгоритъм, създаден да спомага проявата на ВечноТо –Твореца, посредством:  

  • Тяло – материален носител, съчетание на енергия (аура) и материя (ген), имащо изисквания, потребности за оцеляване;

  • Съзнание (информация от сетивата), съзнаваме видимият свят като материя;

  • Подсъзнание (информация от невидим свят чрез Духовност-Дух-Душа)

  • Материален свят – обобщена проява на нашите мисли във форми, реалност. "Противоположностите се привличат";

  • Духовен свят – обобщена информация създаваща алгоритъма, карма-съдба, Творец. "Тези които си приличат, се привличат";

  • Любов – всепроникващо високочестотно трептене. Лечение на невежеството ни. Само когато сме в резонанс с нея сме щастливи. "Всичко е Любов!

Проявата му е само развиваща форма на Живот!

Алгоритъмът е с отворен код. Ние можем да му влияем осъзнавайки съставящите го, а  отношението ни към тях пък определя и честотната ни характеристика и съобразно нея ние се озоваваме в съответно изживяване в Живота - съдба.

Его-азът е "обвивката" на ума в която "зрее". Той е в контакт с нискочестотната (негативна) същност на Душата ни, карма съдба и създава подходяща реалност за проявата и. 

Его-азът, може да ни бъде критерий за нашето развитие, защото има своя честотната характеристика. Тази му особеност можем да превърнем в инструмент за извисяване в Духовността.

 

 

 

 

 

 

 

 

Всеки обем има собствена резонансна честота. Характерното е, че по-големите обеми (голямото его-аз) имат нискочестотни характеристики – λнч (дължина на вълната), а намаляването на обема (малко его-аз) води до проява на високочестотни – λвч.

Голямото его-аз може да затвори в обема си високочестотни трептения, но те няма да са в резонанс с него. Малкото пък не може да побере нискочестотните трептения и ние сме защитени от негативната реалност. Голямото его-аз определя и нискочестотния спектър на индивида и той губи връзката си с духовността, а малкото я възстановява.

Следователно его-азът играе важна роля при трансформиране на честотните ни параметри!

С намаляване на его-азът се наблюдава извисяване и обратното: с увеличаването му – принизяване! Не може да си духовно извисен с голямо его-аз, но то може да те представи и за духовна личност.

Его-азът, като обвивка на ума се стреми да ни дефинира и тъй като проявява негативите в Душата ни, съобразно тях създава и нашата индивидуалност и съответното чувство за значимост, което проявявайки го, наричаме его. Освен това е създал и подходяща среда за проявата си, негативна реалност.

Душата пленница смирена е на реалността…

Умът може да остане и вечно зелен в такава обвивка. Но Душата има още един компонент, улавя мисли-послания от Съвършеното Саморазвиващо се Съзнание, Твореца достигащи до нас чрез Духа и ги предава на ума, за да ги осъзнае и прояви чрез тялото. Любовта отвън и натиска от вътре на мислите-послания, пропукват "обвивката" и узрелият ум чува шепота на Душата и всичко оживява и придобива смисъл, като проява на Безусловна Любов!

Пред его-азът стои и въпросът: Има ли, или няма Бог?

  • "Има Бог!" Той се отказва от значимостта си! Обвивката се разпуква, умът проявява мислите-послания и осъзнава, че е творение, проявяващо Любовта на Твореца, проявявайки се.

  • "Няма Бог!" Той придобива значимост. "Аз съм Бог!" и ако случайно прозре, че "Има Бог" е развитие, а ако не си остава просто човек.

Всички определения за его-азът са маски пречещи ни да разпознаем неговата същност!

Стремим се да опознаем светът - Животът! Осъзнаваме съвършенството му, както и своето и не разбираме защо съществува лошото? Его-азът, захласнато по собственото си величие ни пречи да осъзнаем, че го носим в себе си и затова сме тук, на Земята - майка (само тя приема недостатъците на децата си).

Смисъла на Живота ни е и да изчистим лошотията от Душите си!

Съвършенството на Живота е, че ни осигурява съвършена откликваща реалност, един театър на маски и огледала. Сценарии, "извиращ" от нашата лошотия.

Маски, прикриващи нашата лошотия и огледала (приятели и врагове) показващи ни я.

Его-азът ни прави "по-добри" и значими и омаловажава огледалата, обявявайки ги за лоши.

Его-азът ни идеализира и ни пречи да се "видим" в лошотията на другите.

Ние не можем да променим реалността, защото тя ни променя! Тя проявява нашата лошотия, за да я видим, разпознаем и осъзнаем и когато ние се променим, се променя, поднасяйки следващият ни урок!

"Промени себе си, за да промениш света"

Нашата лошотия влиза в резонанс с лошотията на хората с които общуваме и усилена двойно пробива всякакви задръжки (проява на воля, морал, етика.) и в зависимост от нашата осъзнатост ние се разпознаваме в "огледалото", тоест другият или го отричаме, омаловажавайки неговото дело.

Его-азът изнася и Бога извън нас (религия) и служейки Му, се самоочерня и поражда "духовност" стигаща и до фанатизъм.

Възприемаме и оформяме мисли съобразно его-азът и усложняваме живота си слушайки го и не осъзнаваме, че единствено той е доволен.

Изразяваме учудване, защо се говори за его-азът, а не за същността на мислите - ума.

Имаме възможност да разберем, че в състоянието на его-аз излъчване се задейства защитна реакция от страна на его-аз на приемащия, при което елемента на значимост на казаното се елиминира. Този процес е обратим и се поражда спор между его-азовете без да се интересуват от истината.

Но алгоритъма има и коригиращи способности, които отстраняват грешките чрез изживяване, но като страдание. Его-азът страда, а когато си в Любовта, страдание няма!

Ето защо разпознаването на его-азът в изобилието на Любовта е едно пътуване към щастието!

Истината е Една и нашият алгоритъм е да се движим към нея. Но се явяват идеи за истина съдържащи се в Истината и прилепваме към някоя от тях, до момента на осъзнаване на "по-голяма" истина. Някои казват на това заблуда, илюзия, лъжа. За мен е Път към Истината. Но винаги присъствието на Любовта (аз съм в резонанс с височестотното и поле), ми помага да се ориентирам правилно, защото ме отваря за напътствения шепот на Душата ми, идващ от Духа.

Его-азът пречи на ума да чуе този шепот. Успява да ни изолира и от Любовта, вкарвайки претенции породени от неговото право. Изпълва ни с неспирен монолог за нашето-своето величие и как не сме признати и колко сме онеправдани… за да нямаме време да осъзнаем илюзията му.

Душата ни е пленница смирена на реалност.

Аз съм "човек, звучи гордо"! Учим се и придобиваме знание от вън и се себеопределяме и саморазпознаваме като индивидуалност, его-аз. То ни внушава и усещането за горди човешки същества рожба на случайността, поражда чувства и емоции и прикрива невежеството ни! Издига ни на пиедестал, придава ни идентичност и значимост и ние се вживяваме в ролята си на творци и създаваме изкуствена реалност. Вече живеем в такава реалност, подчинена на интересите на его-азът. Той ни пречи да разбираме другите (огледалата), а от там и себе си, лишава ни от възможността да осъзнаем и проявим своята същност.

Аз съм бог, е грешно тълкуване на "Бог е в мен и аз в него". Проявява се Его-азът, значимост, засенчваща даже и любовта човешка. Осъзнаването, че "Всичко е Любов", елиминира неговото влияние. Човек започва да се разпознава и като Творение.

Представете си, че сте божествени. Его-азът  ни е вече ненужно. А сега, че сме в началото на пътя. Той ли ни е необходим? Защо не го разпознаем, като вирус в алгоритъма и да го изчистим? Без него можем ли да бъдем Божествени? Разбира се! Та ние сме съвършени даже и с него.

Създателя е създал съвършен механизъм, човека.. Създал го е да се пресъздава чрез него.

Ние сме творения! Учим се да разбираме знанието идващо от вътре чрез Душата ни, тоест, да се вслушва в Нея. Осъзнаваме се, като част от саморазвиваща същност – Дух - Душа. Откриваме, че живеем в естествена реалност, като я проявяваме проявявайки се. Същността на Душите ни е енергийна и е в единение с Високочестотното поле на Любовта чрез Духа! Даже и да не осъзнаваме този процес, ние сме в него. Той е даденост и ние резонираме с него в зависимост от мисленето ни. Когато сме в резонанс сме щастливи, а когато не, сме нещастни.

Съществува закон за всемирната лошотия: Тя се изживява в Любов!

Откривайки Любовта, Его-азът, обвивката на умът, се разпуква и узрял и свободен, той може да чуе шепота на душата, послания идващи от Съвършеното Саморазвиващо се Съзнание чрез Духа! Любовта не ни събира за семейство, за секс. Тя е средство за излизане от влиянието на Его-азът, защото, той създава човешката реалност, която ни отдалечава от Същността ни. Ние изпитваме нейното постоянно въздействие чрез Дух - Душа, за да осъзнаем, че преди всичко сме творение - самоосъзнаваща същност от проявената природа на ВечноТо и да започнем да се съобразяваме с този факт. Изпитваме "натиск" да Я изразим и ако не правим това се разболяваме. Време е творението да започне да проявява Твореца си.

Аз съм творение, което все още се проявява и като човек! Аз съм Бог!

Започвам да се разпознавам като творение, за да проявя Душата си!

Аз съм творение проявяващо Любовта на Твореца, проявявайки се!

​Особености на его-азът:

Всички са прави! Но човек не осъзнавайки тази възможност се индивидуализира и се ограничава до своето его-аз: Аз съм Бог.

Его-азът  ни "разболява", за да се "хвалим" със страданията си., а лекарите не могат да установят диагноза.

Вероятността негативното мислене да се окаже право е по-голяма и затова его-азът ни превръща в недоволни мърморковци.

В началото на секса его-азът се проявява, а накрая него го няма.

Его-азът не лъже, но придава излишна значимост на вече ненужното от действителността за нашето развитие.

Его-азът е като бръшляна. Пълзи по дървото и хранейки се от Любовта му е "вечно" зелено.

Ако си в Любовта не страдаш, но няма и его-аз! Има ли го не си в Любовта и страдаш.

Морала се формира от его-азът, за да бъде винаги право изграждайки ни като морални "личности".

Его-азът на мъжът превръща жената в домакиня и курва, а его-аза на жената обезличава мъжа. Борба на фона на Любовта.

Прав и щастлив, две несъвместими чувства. Първото, породено от его-азът, а другото от Душата!

 

Его-азът е обобщен образ, винаги проявяващо противоречиви човешки качества, за да  може да омаловажи подобните му с една единствена цел, да бъде право.  Така то пречи на проявата на Душата (нашата същност) и ние се проявяваме, но само като "изкуствена" идентичност копираща и създаваща модели на реалността. Его-азът не може да "умре", то е "илюзия", но човек може да осъзнае този факт, да се откаже от това си демонстративно състояние и тогава нашата същност – Душа чакаща кротко да се прояви и ще разкрие нашият потенциал.

Его-азът властва и изисква да бъде обичано, а Всичко е Любов!

За материалистите, Бог няма! За идеалистите, Бог е Всичко! Факт е, че съществуват и двете идеологии, но във вечен спор. Материалистите виждат формата (видимото), а не виждат съдържанието и считат видяното за факт - знание. Идеалистите осъзнават съдържанието (невидимото) и омаловажават формата и считат невидимото за истина - вяра. Ето защо понятието Бог е "нищо" и "всичко"! Нищо, защото е невидимо за сетивата ни и всичко, когато се осъзнае от умът ни (мозъка ни е сетиво).

Кой е Умът? Не го разпознаваме, защото неговата функция е събирателна - алгоритъм и е в обвивката на его-аза. Външното въздействие на Любовта и вътрешното желание на Душата да се прояви я разкъсват и свободен умът задвижва алгоритъма карма-съдба и започва да се  проявяват лошотията в Душите ни за да я изживеем и изчистим.

Карма – полезната информация за развитието ни:  натрупани негативи в Душата и връзка със Цялото чрез Духа, за изчистването им.

Съдба – връзка с реалността осигуряваща ни необходимата "конфликтна" сцена за проява на "сумиращата" способност на ума, като форма на Живот.

И понеже живеем в двойствен свят, но стремящ се към равновесие, на този процес винаги се противопоставя неговото отрицание – его-азът. При него всичко е просто. Аз съм бог и гореказаното е на никому ненужна глупост.

Още ли държите на него?

  • Facebook Social Icon

Нещата се повтарят, защото ние не се променяме...

© 2017 Дивен свят  создаден на Wix.com

This site was designed with the
.com
website builder. Create your website today.
Start Now