В Духовният свят правим своят избор и формираме нашата карма-съдба и се раждаме в една реалност сътворена от други, но с нови послания за развитието и.

"Всичко е вибрации"

Реалността на този етап е нискочестотна и започват да се проявяват съответните нискочестотни съставки на нашата карма-съдба и ние изживяваме своята "гадост". Ние забравяме за новите послания.

"Всичко е Любов"!

Ние сме потопени в Едно всепроникващо високочестотно поле, същността на Твореца - Вечното и то също е във връзка с нашата карма-съдба и постоянно ни подтиква към посланията заложени в нас, чрез канала Дух-Душа!

"Светът е ментален", тоест, всичко в реалността е проява на умът ни.

Въпросът е как да променим реалността, като съпротивителните сили на старото са силни?

Умът, средството с което можем да осъзнаем Вечното е също в плен на реалността и се проявява като его и умело представя доволството от собственото си величие, като любов.

Но Вечното ни напътства и ни вкарва в пътя ни, чрез нашепванията на Душата ни. Но не разбирайки ги, ние влизаме в дисонанс с Него и това поражда в нас страдание и болести.

Ето и едно обяснение на появата на Корона вируса: За да се намали влиянието на егото! "Кроната удря короната".

Мъж – жена, любов, но единия винаги надделява – проява на егото. Уязвената страна – подтиснато его! Трудно ще си признаем това но вируса не ни пита, а директно ни открива по вибрациите ни.

Осъзнаем ли Любовта, като проява същността на Твореца, ще осъзнаем, че сме само творение, което Я проявя и ще следваме пътя си, а на него ли сме, ще сме и щастливи и ще се насладим на Живота – ВечноТо!

 

Ние се оглеждаме в огледалото, за да се видим и "коригираме" това което не харесваме външно в нас.

"Каквото е горе, това е и долу"

Твореца се оглежда в творението си! Ние сме Неговото живо "огледало" и предимството Му, че Той коригира това което не харесва в себе си, изживявайки го чрез нас.

Какво съвършенство!

Но човека, не осъзнаващ гореказаното Го идеализира и изнася "лошотията" извън Него и Го прави Единствен и недостижим и се появяват религии, пречещи ни да Го проявим.

Твореца вижда това изкривяване и съответно ги коригира и сме в Един процес на развитие...

Ние сме творения, проявяващи Любовта на Твореца, проявявайки се...

 

Не проблем държавата, а политиците. Но и те не са проблем, защото си ги избираме. Проблема е, че не виждаме друга алтернатива и чакаме. Старото умира при появата на ново! Ще се пръкне нова партия, нова конституция... но не и нова концепция за държава служеща на народа! Народа (ние) изживяваме своите ограничени модели. И стигаме до: "Промени себе си, за да промениш света". Но как да се промениш, като те лишават от "правилно" мислене, а и някой може ли да каже кое е то? Затова чакаме някой да ни "оправи" и дано да ни е добре, но и той иска да му е добре. "Когато си на власт не си с народа, а когато си с народа не си на власт". Истината е потулена вътре в нас и всичко се прави, за да ни се попречи да стигнем сами до нея. Изнася се навън като религии и науки и все се намират посредници придобиващи власт чрез тях. Дава ни се хляб и зрелище, за не можем да открием себе си. Следваме чужди модели и не забелязваме, че те са създадени от хора "намерили" себе си. Как да променим себе си, когато започнат да те сочат с пръст? Ние сме на планетата Земя, за да изживеем собствената си "гадост", но вместо това я усилваме чрез начина си на живот, даже и с формите на изкуството, което е интуитивната ни връзка с Духовната същност на Вселената...

 

Религиите са създадени не от истинските Богове, а от последователите които се провъзгласяват са техни посредници и като такива придобиват и власт над поклонниците. Сигурен съм, че Те правят опит да променят нещата, но нали са ни дали свободна воля ни гледат сеира…

 

"Каквото е горе, такова е и долу".

"И създаде Бог човека по свой образ и подобие".

Човека обърна нещата:

Създаде Бог по свой образ и подобие.

Каквото е долу, такова е и горе.

 

Работим с - и + безкрайност и 0 и всичко е една безкрайност! И още: "Противоположностите се привличат" и "Тези които си приличат се привличат"! Събери ги и получаваш модела на ВечноТо...

 

Вселенските закони са безчувствени: Всичко е енергия! Съществува едно високочестотно енергийно поле - Любов и когато изпаднем в резонанс с него се появява и осъзнаването за Безусловна Любов. Липсата на условности, претенции, изисквания... ни помага да влезем в резонанс с това поле на Любовта! Това е възможно когато осъзнаем, че сме творения проявяващи Любовта на Твореца, способни да осъзнаем гореказаното...

​

"Всичко е вибрации"! Нашите мисли също. Телата пък ни са проява на "затворена" вибрация в материя формиращи органите, а те обединени оформят и аурата ни – обобщен израз на вибрационната ни същност.
"Вселената е ментална"! Съществува "подреденост" на вибрациите – Съзнание. Ние съобразно вибрационната ни същност (аурата), заемаме подходящото място в нея. Не можем да излъжем Твореца. Той е Първопричината!
"Промени себе си, за да промениш света"! Тогава се променя вибрационната ни същност и се озоваваме на съответното си място.
Творецът може да си променя Съзнанието, но ние не можем да му го променим пряко и всяко наше действие се приема за намеса и се задейства защитният механизъм: "Първичното равновесие". Това Му позволява да отсява полезното и да променя Себе си, както и да разрушава ненужното, въздействайки ни чрез карма-съдба: природни бедствия, премеждия, болести (вируси)…
Излиза, че сами сме си виновни защото не осъзнаваме Твореца и не се съобразяваме с Съзнанието Му! Нашето мислене и действия, задействат Първичното равновесие и Нищото (вибрациите са невидими за нас) ни се противопоставя, като дефазира, "обръща" нашата вибрация и "нулира" въздействието и върху себе си . Съпротивата ни на този процес го прави само по-болезнен. "Нещата се случват за нас, а не с нас". Първото е урок, а второто страдание. Ако някой е лош с теб, огледай се в него, разпознай се, благодари на Душата му и осъзнай същността на Любовта…
Проявявайки се съобразно Съзнанието на Твореца, чувството, че си човек се променя в усещане, че си Творение проявяващо Любовта Му!
Животът ни като човешки същества изолирани от Съзнанието на Твореца извиква в нас едно усещане за неудовлетвореност и разочарование. В повечето случай са ни виновни "другите", което задълбочава личните ни драми. Озоваваме се в затвора изграден от "правилното" ни негативно мислене.
"Промени себе си, за да промениш света" или той ще те накара да се промениш...
Неосъзнато ние сме в процеса на живота, а осъзнавайки (умът се вслушва в Душата) сме самия живот - Творение...
Осъзнаването на гореказаното е развитие! За да се попречи на този процес се прилага контрол: Тоталитаризъм, "потискане" на мисленето... Демокрация, "изтриване" на мисленето...

​

Съществува Първично равновесие! Ние като човешки същества не осъзнаваме, че сме Творение на Вселената, а не случайност и като такива имаме задача. Егото ни отдалечава от изпълнението и и нарушаваме Равновесието на Вселената!
"Всичко е вибрации"! Твоите мисли в унисон с Вселената са твоята информацинна същност. Човешките мисли в повечето случаи са подчинени на реалност изградена от човещки модели. Като човек можеш да се смяташ за добър и нарушаваш Всленските закони, поради не знание. Задействат се равновесните сили Вселената възстановява нарушеното равновесие - природни бедствия, болести, вируси... изникнали от нищото... От Нищото е Всичко!
Изхода е в осъзнаването... Ние сме Творения, проявяващи Любовта на Твореца, като се проявяваме съобразно Вселенските закони!
"Човек звучи гордо", но и е ограничена безкрайност!

 

Какво е да си добър?

Дадено ни е да дишаме! И всеки го прави рязлично... Кой ни дава дишането и защо? Идва някой и започва да ти обяснява как да дишаш, а не кой ти го е дал и защо... Да някой ни е го е дал! Осъзнавайки тази даденост, бъди благодарен! Ставаш по-добър. Осъзнай, че си създаден... за да създаваш! Ставаш по-добър. Чувството, че си човек се променя в усещане, че си Творение проявяващо Любовта на Твореца! Ти си добър!

 

"Каквото е горе (Духовното), такова е и долу (материята)"... и ние живеем, проявявайки се по средата! Около нулата (тук и сега) сме, но "разкрачени"... Ту горе, ту долу...  "Вкарваме" идеята - духовно съдържание във форма - материя, проявявайки  бъдещето в тук и сега и изживявайки го става минало. Неудовлетвореността от изживяното поражда нови идеи горе, които ще извикат нова форма долу - бъдеще... Всичко във Вселената е във взаимна полезност, за да се прояви и надгради!  Човек вкарва своя полезност и не съзнава, че къса връзката си с Нея!

​

Живеем в огледален свят! Стъкло ("немидимо") и амалгама ("видимо") - дуалност. Образ, невидим за нас, идващ от безкрайността се оглежда - реалност. Тя била илюзия…? "Всичко е Енергия" - Едно! Излиза, че Енергията се оглежда и става видима. Е няма как да стане! Логиката блокира, а сърцето си тупти…

​

Страдаме, че никой не ни разбира и не осъзнаваме, че самите ние не се разбираме!

 

Винаги имаме избор!
Числа на Фибоначи: 0, 1, 1, 2, 3, 5, 8, 13, 21, 34, 55, 89, … Всеки следващ член на редицата се получава като сума на предходните два. Отношението между тях дава приближени дроби на златното сечение.
Обърнтете внимание на двете единици! Без тях няма две, тоест Цялото - Едно (1) се сумира със себе си или се "разделя-делене на клетка", за да се прояви - Дуалност (2)...
Цялото противоречиво ли е или е взаимодопълващо се?

Битието определя съзнанието и съзнанието определя битието! Противоречие ли е или въпрос на избор на посока?

Единство и борба или проява на противоположностите? Ако е борба си човек, а ако е проява си творение.

Осъзнаваме се в Цялото и избираме, за да го проявим проявявайки се!

 

Карма - Съдба ни събира, за да излезем от негативното чрез Любов...

 

Живота не се интересува кой е прав! Чрез конфликта, ни се предостава възможност да осъзнаем собствената си "гадост"...

 

Бог е обобщено състояние на информацията съответстваща на нашето вибрационно ниво (състояние - карма), което е в постоянна връзка с Духът Му посредством Душата ни (същност), което възприемаме като Вяра! Когато започнем да осъзнаваме този процес, а то е възможно чрез ума, се появява и Знанието, чрез което можем да описваме случващото се с нас като мисъл. Освен това започваме да изживяваме съответните състояния, като сътворяваме реалности необходими ни да ги осмислим изживявайки ги като събития - съдба. Затова и няма Жив Бог и затова Той е многолик, откликва на всеки. Но Всичко е дело на Твореца създал принципите подържащи този модел в действие - Живот...

 

Секса трансформира енергията ни, а Любовта я извисява! Секс с Любов = Единение с Твореца...

 

Проблемите в Живота ни са в резултат от грешната ни представа за Любовта!

 

Страданието изчезва когато осъзнаем Божествеността си!

 

Не осъждай! Разпознай се и му благодари...

 

Любовта е откровение... на Душите ни!

​

Най красивата манипулация е човешката интерпретация на Любовта!

​

Безусловната Любов е откровение... на Душите ни и изразява Високочестотна същност на ВечноТо. Тя е даденост - причина. Дух-Душа, не съзнатото я изразяват (интуиция), като формират едни вибрации. Умът (егото), съзнатото пък изразяват други, формирани под влиянието на реалността. В зависимост от мислите ни, когато са в резонанс двете състояния ние сме щастливи, а когато сме в дисонанс сме нещастни. Ние улавяме тези състояния но ги изживяваме различно, съгласно ситуацията и убежденията си. Като следствие се оплитаме в условностите на реалността и Безусловната Любов я превръщаме в любов с условия.

Но съществува и хранителна верига: Жената се нуждае от сексуална енергия, за да я трансформира в обич и излъчва сексапил. Мъжът се нуждае от обич, за да я трансформира в сексуална енергия и излъчва сигурност.

Освен това Душата на детето избира майката... Тя излъчва сексапил. Мъжът "кълве"... и след това всички се чудят какво стана?

А кармата-съдба си следва плана... Даже има всякакви емоции и защо? За да разграничим егото от Любовта.

Егото властва и изисква да бъде обичано. Но то не е способно да обича и човек страда. Егото е ум нежелаещ да осъзнае, че сме творение в което той няма участие. Така откриваме Любовта! Осъзнавайки Я като основна причина егото умира... Умът започва да осъзнава, но като творение проявяващо Безусловната Любов и излизаме от животинската си същност...

 

Всичко е Любов! Осъзнаваме го и правим Всичко С Любов, но продължаваме да правим секс ОТ любов към партньора си и се учудваме на проблемите в брака. ОТ-късвам ОТ Цялото... С-ъединявам С Цялото...

​

Когато започнах да си обяснявам процесите в Цялото – ВечноТо,  възникна един въпрос: Какво е нашето участие в процеса на създаването на децата? Та ние сме просто едни неосъзнати участници в този процес! Появи се и втори въпрос: Тогава как ги възпитаваме и имаме ли право на това?

​

Умът е саморазвиващата същност на Твореца, а в човека умът може да осъзне това. Но в началния стадии на развитие той се обособява до същност на азът и се проявява като его. Нещастни сме поради усещане на ограничеността на егото (душата ни го подсказва), но не се отказваме от него, защото ни е същност до осъзнаване на горното...

​

Хората смятат недоволството си за истина и съдават съответната реалност, за да недоволстват от нея...

 

"И създаде Бог човек, по свой образ и подобие" и човекът създаде Бог, по свой образ и подобие...

 

Тока (Любовта) "тече" и в зависимост от съпротивлението на прибора (мислите ни) се формира товар (чувства) и съответствие с предназначението му той функционира (емоциите се проявяват)... "Любовта не е чувство, но поражда чувства"...

 

Любов и светлина - две високочестотни прояви на Твореца!

 

Съвършенството на Бога дава възможност Всички да бъдем Прави! Ти си прав и действаш... Те са прави и Те Учат... "Не си прав", не върши работа и поражда само спора...

 

"Каквото е горе, това е и долу" - вселенски принцип. Теорията на първичния взрив от сингулярна точка противоречи на този принцип. "Каквото е горе, това е и долу" по ми допада, защото си обяснявам по-добре противеречивата същност на Живота...

 

"Промени себе, за да промениш света"..., а ние чакаме света да се промени, тоест да ни угоди!

 

Съществува Първично равновесие! Тогава истината поражда и отрицанието си... и за това всичко е истина. Проблема е, че ние живеем в свят от "приземени истини - реалност" и не знаем как става това?

 

За хубавото, ти си бил допринесъл, а за лошото виновни са другите...

 

Единственото нещо което еволюира е Умът, като се вслущва в Душата, за да я прояви и проявявайки Я може и да осъзнае Цялото - Твореца...

 

Истината боли, защото ни се рушат илюзиите, а би трябвало Тя - да ни прави щастливи! Добро и лошо, са временните ни оценки на илюзиите и не са истина. Защо представяме илюзията за истина?

 

"Каквото е горе, това е и долу!" Във физиката има един принцип на Хайзенберг: Ако знаеш къде ще се прояви частицата, няма да знаеш по кое време ще стане това. Тази неопределеност произлиза от дулността вълна-частица. Защо го казвам това? Говори се за секс (частица) и любов (вълна) и се опитват да се съвместят в едно изживяване... Високочестотното трептене на Любовта прави от вулгарния секс красиво изживяване... По някога тялото ти говори едно, а душата ти друго и трябва да бъдем откровени със себе си при тези ситуации. Още повече, че и ние извикваме ситуациите, за да можем да изживеем урока си и затова не бива да обвиняваме другите, защото те само ни помагат като участват в ситуацията по-най добрия начин, даже и в ролята на гадняра опропастил живота ни ...

 

Високочестотното трептене на Любовта прави от вулгарния секс красиво изживяване...

 

Ние се раждаме, за да станем по-добри, но изпадаме в "духовен алкохолизъм“ и не осъзнаваме, че само се правим на добри…

​

Считам, че сме тук за да еволюира душата ни. Но тя е даденост, която се доразвива в Живота. Активната съставка в Живота е ум-его - право избор и свободна воля. Тоест, чрез него можем да осъзнаваме и да проявяваме силата на мисълта. Но ума ни зацикля в реалността и се проява само като его. Друго е когато той започне да се вслушва и да проявява Душата! Правото на избор и свободната воля губят актуалността си... Необходимо е да осъзнаем, ако не е Умът няма кой да прояви Душата?

​

Съществува Едно Съвършено Саморазвиващо се Цяло и понеже сме създадени по Негов образ и подобие ВСИЧКИ СМЕ ПРАВИ. Затова нямаме и критерии за истинност и се осланяме на чувството - харесване, проява на Душата (подсъзнание)! Умът ни (съзнанието), може да осъзнае този факт и да изпълни предназначението си. Гениите са акт  на ум който проявява и реализира Душата!

​

Животът не е безмислица

Единственото нещо което се развива е нашият ум. Той има възможността да осъзнае и Величието на Творението: човек – Вселена! Необходимо е да излезем от ограничените си представи на самодостатъчния ни ум-его. Достатъчно е той да осъзнае водещата си роля и колко по-значим може да бъде, вслушвайки се в Душата, чрез която Творецът ни предоставя необходимото ни изобилие за развитието на нашата същност, еволюция на Душата ни.

​

Три в едно:

Душата знае, но не може... Тяло-ум може, но не знае... Пръква се егото - мисли че знае и действайки, създава своя реалност! Но Душата знае! Тя отчита и несъответствията породени в нея в резултат на действието на  тази "умна" реалност и евентуалната не сътворена (проявена) реалност от ума, но вслушвайки се в Нея. Излиза, че умът е средство за проява! Но кой прави избора как да се прояви?

Тяло-ум – его - изкуствен интелект – "умна реалност"…

Душа – Ум - Естествен интелект – Духовността на "умната реалност" … перспектива на развитието ни!

Винаги са умирали хора в името на идеи. Богомилите, Галилей, Христос, революциите... Има идея(ал) след което идва осъществяването и... Резултатът зависи от изпълнителя или изпълнението и тук са се намесвали "умните" пречещи сили, които в крайна сметка омаловажават идеята и завземат властта! Излиза, че идеите раздвижват света, но до колко се решава от "изкуствения интелект на умната реалност"… Ето защо се говори, че живеем в илюзия-сън.

Прочетох и това: "Несменяемият Путин е доказателство, че Русия е диктатура. Несменяемата Меркел е доказателство за силата на демокрацията."

Съберете ги и оформете картинка си…

​

Чудя се! Бог ни е създал по свой образ и подобие... и би трябвало и ние да Го създаваме?

​

Общуване между телата - секс... Действие в материята... Общуване между Душите - Обич... Действие в Духовното... Нарушената хармония между тях извиква компенсиращи реакции: работохолизъм, алкохолизъм...

​

Свободна воля

Тя ни е дадена, за да свършим работата за която сме създадени, но по свой и евентуално нов начин,  обогатявайки създателя.

​

Духовна практика: Откажи се от промоции...

​

Мисли за себе си... но като частица проявяваща Цялото - ВечноТо!

​

Скандал

Поднасяме "огледалото" на партньора си и егото му, виждайки своята "гадост", го чупи с трясък, за да остане в заблудата на собственото величие. Ние пък сме учудени от неочакваната проява на агресия...