Дивен свят
ДиВен
Твореца - създава Религия, Наука и Философия, за да можем и да Го осъзнаем!
Любов! Осъзнах Я… Заобичах всичко.
С натрупването на "научни" знания + вяра, че има Божествено Съзнание, се оформи една цялостна картина на Живота, като процес проявяващ Животът!
Съществува Информация, която се подрежда динамично, оформяйки мислите ни, изразяваща Себе си, но в Себе си и съзнаваща Себе си, формираща Истинност - Съзнание…
Това Информационно поле изживяващо Себе си, излъчва високочестотно лъчение - Любов!
"Всичко е вибрации"!
При вибрации, олиото и оцета се смесват временно и се създава "емулсия", а при спирането им, се възстановява отделеността им.
Вяра и знание.
Те са несъвместими, но съществуват едновременно в Живота ни и то благодарение вибрациите на Любовта.
Вместо да Я осъзнаем като Причината, ние говорим за Нея описвайки проявата И (следствието) и затова ни е трудно да Я разберем и си носим последствията!
Не осъзнаването на Любовта поражда множество религии и философии…, за да Я осъзнаем и осъзнаем ли Я… са път към Нея!
Любовта е Високочестотно поле, еманацията на Твореца, Неговата същност и ние можем само да резонираме с Нея или не, в зависимост от честотната ни характеристика, която се определя от начина ни на осъзнаване на Животът, приемане на проявата Му - Живота и нашето участие в Него. Съобразно това се оформят мисли, а те, честотната ни характеристика и ние влизаме в резонанс със съответната реалност която Животът ни осигурява, за да ги изживеем реално…
Честотите се оформят от отношение ни към Живота и не можем да ги манипулираме. Те са нашето "скрито неосъзнато" откровение. Няма как да повишиш вибрациите си ако не осъзнаем Божественото Съзнание и Божествеността си, но като Творение!
Ние сме постоянно в Любовта, Неговото откровение, дихание, аура…, но човешката И интерпретация ни отдалечава от осъзнаването И.
Любовта е фонова високочестотно трептене, което ни извисява.
Мислим, че Тя е между двама! Когато и двамата са в резонанс, но и в резонанс с Нея, това е Любов...
Семейството се събира от процеса карма-съдба!
Любовта е възможност да излезем от него и да сме щастливи...
Изпадайки в резонанс с Нея ние сме Цялостни и чувствено -еуфорично Щастливи.
Любовта е сила и когато партньорите са в резонанс, нараства двойно (на квадрат), а когато са и в резонанс с Нея, се удвоява наново!
Лошотията, когато резонираме с нея, характерно при изявата на егото, също нараства двойно, а когато е и в резонанс с его реалността се удвоява и тя.
Ние сме в преходен период, човек трансформиращ се в Творение, резониращо с Любовта и проявявайки Я се и Обожествява, при което егото се обезсилва и реалността му се променя към Божествена!
Живота е Дуален!
Истина и неистина!
Когато резонираме с Истината сме едни, а с неистината, други...
Когато сме в резонанс с егото светът е един, а с Любовта, друг…
Его и Любов!
Егото е началото, а Любовта е краят и не можем да ги изживяваме едновременно.
Осъзнавайки егото, стигаме до Любовта!
Любовта не търси Истина, а е Откровение И!
Тя е изобилието на Твореца – високочестотно поле, проявящо Дуалността!
Любовта не е чувство, но предизвиква чувства. Интересното е, че искаме да чувстваме, а не да Я разберем.
Религията работи с чувства, а науката с разбиране, но и двете се нуждаят от слово - ум, за да изразят случилото се. Създават се лирика, проза, притчи, трактати, канони... и защо?
Не осъзнаваме стремежа на Твореца при проявата Му – Живот! Религията защото няма знания, а науката защото няма вяра.
Необходимо ни е да преминем през осъзнаване на противоречията които се проявяват при проявата Му, формиращи същността на Живота. Трябват Знания и Вяра и Любов и Ум с който да осъзнаем всичко това.
Мислите оформят честотната ни характеристика и ние резонираме със себеподобни!
"Тези които си приличат се привличат"
Мислите са нашата искреност, която можем да маскираме с думи и да създадем лъжовен образ, но винаги те ще излъчват същността ни като откровение. Заблуждаваме единствено себе си!
Затова: "Бъди искрен в словото си"
Бих казал, че ние не мислим, а улавяме, осъзнаваме и проявяваме мисли-послания от Съвършеното Саморазвиващо се Съзнание достигащи до нас чрез Дух - Душа - ум, за да се проявят, изживявайки ги чувствено-емоционално.
Душата знае, но не може...
Тялото може, но не знае...
Умът еволюира и ние подсъзнателно знаем и съзнателно можем!
Инстинкта за съхранение еволюира до его, а то до ум, който да се вслушва в Душата ни, за да резонираме с Любовта!
Този процес е "затворен" поради наличието на "обвивката" на егото в която първоначално сме затворен до нашето "узряване".
Любовта отвън и натиска от вътре на мислите-послания, пропукват "обвивката" и узрелият ум чува шепота на Душата и всичко оживява и придобива смисъл в Любовта!
Пеперудата излита от пашкула…
Не трябва да идеализираме Душата, защото тя носи в себе си и негативната информация от предишните ни животи - карма, проявяваща се чрез егото. Животът приоритетно му откликва, за да я извади на показ, правейки я реална и изживявайки я, да се "огледаме" в егото на другите и разпознавайки се да се променим и да благодарим на Душите им…
Ние мислим, че можем да я променим с Любов и не осъзнаваме, че докато "негативите" са в нас не можем да сме в резонанс с Нея.
"Всичко е Любов", възможен изход от негативите в нас.
Когато Я осъзнаем, започваме да привличаме само доброто и лошото отива там където го харесват.
Необходимо е да пренаредим ценностната си система и да се отървем от заблудите си. Имаме вече повече информация, а от там и възможност за осъзнаване на Твореца и себе си като Творение проявяващо Любовта Му,
Трудно е да бъдем откровени с другите и с себе си!
Не разбираме процеса карма-съдба-его и се правим на добри изявявайки се. Егото съхранява правотата си, а не нас. Проблема е, че не ни позволява да чуем Душата и ние зацикляме в матрицата му, обгрижени от него!
Не искаме да осъзнаем Живота, искаме да го чувстваме и изживяваме емоционално и не разбираме, че сме в капана на егото и то ни пречи да разберем Любовта, а Тя е нашето спасение.
Когато резонираме с егото чувствата и емоциите са едни, а с Любовта, са други. Остава да ги разграничим и успеем ли да направим това, трябва и да направим избор!
Но правим ли го?
Егото измисля морално-етичните норми и ни отдалечава от Любовта. То отрича, за да се наложи!
Любовта приема, за да осъзнаем...
Тя приема негативното за урок, а егото, умно го прави значима личностна характеристика...
Любовта е състояние, а егото Я превръща в отношение.
Тя е "еднакво отношение към всичко", но егото Я персонализира в обич...
Любовта ни води и до удоволствие от секс, пари... Но удоволствията не водят към Нея, а при егото, водят!
Проблема с истините е, че в някои от тях липсва Любов!
Когато се проявява Истината, се излъчва Любов!
Истините са път към Истината…
В Любовта няма разбиране, но за да си в Нея ти трябва разбиране!
Различието между половете е път към Цялото, взаимно допълвайки се, резонирайки с Любовта...
Когато осъзнаваме Животът и сме влюбени в Него, всички(о) обичаме, то ние сме в Любовта!
Съвършенството - Животът, дава възможност Всички да сме прави, защото се проявява чрез нас. Осъзнавайки го, не критикуваме, а приемаме… и се разпознаваме… и резонираме с Любовта!
Какво ли ще стане ако политик започне да говори за Любовта?
Ако Я осъзнаем, политиката става ненужна. В демокрацията (семейството) няма Любов, а права и задължения!
Живеем по инерция, даже се и сърдим на другите, че ни убиват инерцията!
А те просто са неосъзнато ни спасение...
Ние осъзнаваме Божественото Съзнание, чувствайки Любовта Му!
Не осъзнаването на Любовта поражда множество религии и философии, за да Я осъзнаем и осъзнаем ли Я… са път към Нея!
Любов! Осъзнах Я. Заобичах всичко...

На схемите са показано опростено взаимодействие между честоти - резонанс (събиране) и дисонанс (биене). Модела се усложнява и от наличието на дефазиране и се приближава до истинската им проява в реалността.
Липсата на Любов ни ощетява и е достатъчно само да разберем гореказаното и да осъзнаем Източника И!
