Всичко в Едно!

​

ВечноТо – Едно Саморазвиващо се Цяло!

За да се прояви (материализира  идеите  си) е необходима "откликваща" материя от творения (природа), създаващи и самоосъзнаващи същността Му. Проявявайки се в действие, творението пък се нуждае от обновяване (одухотворяване с нови идеи). За да се съхрани Цялото, тези промени протичат "едновременно" – стъпково, на порции (кванти)… и с константна скорост. То е Дуално! Проявява се Закона за равновесието тъй като Цялото е проява на противоположности!

Материята се одухотворява, а духовното се материализира, формирайки естествена реалност - Единно поле: Защо е константна скоростта на светлината? - YouTube

Човека, като творение е и самоосъзнаваща същност, за разлика от другите творения и затова му е даден Умът, част от саморазвиващата му способност - Дух, Душа и тяло. Те формират процеса на мислене, който той – умът, изразявайки ги може и да осъзнава. В началния стадии на развитие, умът се саморазпознава като творящ ум, нежелаещ да осъзнае, че е творение в което той няма участие. Издига човека на пиедестал, придава му идентичност и се вживява в ролята си на творец и създава изкуствена реалност. Вече живеем в такава реалност, подчинена на интересите на его-умът. Откъсвайки се от естественото си предназначение като творения, създаваме изкуствена реалност – човешка. 

Нещастни сме поради усещане на ограничеността на его-умът (Душата ни го подсказва), но не се отказваме от него, защото го разпознаваме като същност, до осъзнаване на горното.
Сами се възпроизвеждаме. Сами си създаваме проблеми и си ги решаваме. Сами се ядосваме отричайки правотата на другите. Сами, упражнявайки правото си на избор, експериментирайки със себе си се проявяваме като човеци и говорим, че сме неуспешен експеримент и отказваме да осъзнаем, че сме творение!
Ние неосъзнато страдаме срещайки "неправда" (егото иска само да е право, а дали сме живи, за него е без значение) и това страдание ще ни доведе до осъзнаване на същността му. Страданието разрушава егото - човешката реалност, а рухне ли то ще бъдем свободни!

Време е творението да започне да проявява Твореца си. 

Любовта е високочестотно поле, съзидателната същност на ВечноТо и ние резонираме с него в зависимост от мисленето ни. Когато сме в резонанс сме щастливи, а когато не, сме нещастни. Пораждат се чувства и емоции. Любовта не ни събира за семейство, за секс. Тя е средство и за излизане от влиянието на егото, защото, то създава човешката реалност, която ни отдалечава от Същността ни. Ние изпитваме нейното постоянно въздействие чрез Душата, за да осъзнаем, че преди всичко сме творение - самоосъзнаваща същност от проявената природа на ВечноТо и да започнем да се съобразяваме с този факт.

 

Душата носи и информация за кармата (негативната ни същност), която егото разгръща като реалност - съдба, за да се видим и разпознаем в лошотията на другите. Затова нека не ги съдим, а да им благодарим! Осъзнаването на гореказаното обезсмисля егото и то постепенно изчесва.

 

Аз вярвам в Чистото съзнание! Потока на Живота преминава през мен, за да проявя Любовта, изчиствайки Душата си!

Осъзнавам егото като виртуална програма стремяща се да измести Духовното начало!

Аз вярвам в Чистото съзнание и Егото губи своята жизненост!

​